Решение № 7448 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Ц. от гр. София, представлявана от процесуален представител адвокат срещу решение 301 от 11.01.2024 година, постановено по административно дело 8132 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което решение е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожност на настанителна заповед ЖН-04-8 от 20.5.2014г., с която е изменена заповед 04-Ц-01 от 19.01.1993 година на кмета на район Връбница, Столична община и е вписан титуляр И. М. П. и членове на домакинство, вместо Ц. Л. Ц.. В касационната жалба, както и в съдебно заседание се поддържа неправилност на решението на първата инстанция и искане за неговата отмяна. По делото е постъпил отговор от кмета на Столична община район Връбница, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция и искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била настанителна заповед ЖН-04-8 от 20.5.2014г., с която е изменена заповед 04-Ц-01 от 19.01.1993 година на кмета на район Връбница, Столична община и е вписан титуляр И. М. П. и членове на домакинство, вместо Ц. Л. Ц.. Съдът с подробни мотиви е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия от закона, с изложени надлежни мотиви и е в достатъчна степен мотивирана с правни и фактически основания. Поради което е приел, че не са налице основания за обявяване на нейната нищожност по посочените от жалбоподателката причини липса на вписване и на нейното име в тази заповед. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон предвид липсата на касационни доводи и оплаквания в касационната жалба с конкретно посочени основания по чл.209 т.3 от АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по изричната разпоредба на чл.218 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Правилно съдът е направил преценка, че при изрично посочено и наведено основание за оспорване на административния акт нищожност, то той следва да се произнесе по тези оплаквания. Липсата на посочване на касаторката като лице в настанителната заповед на органа не може да обоснове нейната нищожност. При така събраните доказателства и данни по делото, органът е постановил своя административен акт, проверяван от административния съд и въз основа на събрани в преписка доказателства, по искане и отказ на самата жалбоподателка и предвид констатирани неизпълнения за заплащане на разходи, включително наемна цена и т.н. Спазен е материалния закон и поради липса на касационни оплаквания, различни от тези, направени пред административния съд, следва да се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодес, Върховният административен съд, четвърто отделение