Решение № 400 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2012 г.

Решение № 400 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет на Бургас против решение по адм. д. № 1521/2011 г. по описа на АС-Бургас. Иска отмяна с оплакване за неправилност и нарушения на материалния закон. Не е налице неспазване на чл. 2а от ЗНА обн. ДВ бр. 55 от 18.12.2003 г., тъй като към момента на изготвяне на наредбата от 2003 г. тази разпоредба не е в сила и не е имало задължение за оповестяване на проекта. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ урежда три алтернативни варианта за определяне размера на таксата битови отпадъци, поради което основният начин за определяне на таксата според количеството битови отпадъци става по декларация на собственика, а когато този ред е неприложим поради комплексно застрояване на измерването, също и за нежилищните имоти, начинът е въз основа на данъчната оценка- чл. 13, ал. 2 и 4, т. 4 от Наредбата. Неприложими са изискванията за мотивиране на акта по аргумент от § 5 от ЗНА. Неправилно съдът е приел, че чл. 13, ал. 3, т. 2 от наредбата противоречи на чл. 62 и чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Представя писмени доказателства. Ответниците оспорват касационната жалба и искат оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Откриването на производството по издаване на наредбата трябва да се оповести. Изменението на чл. 13, ал. 2 от Наредбата е в нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е спазен чл. 2а от ЗНА. Преди изменението на наредбата не е извършено проучване за възможността за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В производство по чл. 185 и сл. от АПК административният съд е разгледал по същество жалби на физическо и юридическо лице срещу чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Бургас, приета с решение на общинския съвет Бургас по протокол № 44 от 19.12.2003 г. на Общински съвет Бургас, с последно изменение и допълнение с решение от 29.03.2011 г. относно реда и начина на определяне на такса битови отпадъци, регламентирани с оспорените разпоредби. За да уважи жалбите административният съд е приел следното: 1. На 4.12.2003 г. към чл. 13 от наредбата е създадена нова ал. 2 със съдържание " за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на фирми, за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, размерът на таксата се определя пропорционално в промил върху данъчната оценка на имота. Новата ал. 3, т. 2 е със съдържание " за нежилищни имоти размерът на таксата се определя... "т. 2 за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване пропорционално в промил върху отчетната стойност на активите-сгради, земя". Проектът за изменение на чл. 13 е съгласуван с постоянната комисия по бюджет и финанси и постоянната комисия по законност и обществен ред, разгледан е на заседание то на 19.12.2003 г. и е приет с мнозинство. С решение от 18.12.2009 г. въз основа на предложение на кмета от 4.12.2009 г. е изменена наредбата, като чл. 13, ал. 3, т. 2 придобива следното съдържание: "за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване-пропорционално в промил върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите-сгради, земя (за предприятията)". Предложението на кмета е публикувано на сайта на общината на 24.11.2009 г., обсъден е от постоянните комисии към, на които е разпределен и е гласуван с мнозинство на заседание на общинския съвет на 18.12.2009 г. Съдът е направил правни изводи за изменението на Наредбата в чл. 13 относно ал. 2 и ал. 3 през 2003 г. в нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 2а от ЗНА ДВ бр. 55 от 2003 г. поради липсата на публикуване и обсъждане на проекта. Намерил за неоснователно оплакването за допуснати процесуални нарушения на изменението и допълнението на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредбата от 2009 г., предвид публикуването на проекта на сайта на общината на 24.11.2009 г. и гласуване едва след това на заседание от 17-18.11.2009 г. Намерени са за основателни доводите за нарушаване на материалноправна разпоредба от нормативен акт от по-висока степен- чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 2а Нов - ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г. от ЗНА, вменява задължение за уведомяване на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения. Разпоредбата е действала към момента на откриване на административното производство през 2003 г., но предвид § 5 от ПЗР на ЗНА не се прилага по отношение на нормативните актове издавани от общинските съвети, в какъвто смисъл е оплакването и на касационния жалбоподател. В действащия към този момент Закона за административното производство (отм.) няма разписана процедура за нормативните административни актове. Въпреки това и в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като касационната инстанция споделя изцяло правните изводи относно материална незаконосъобразност на чл. 13, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредбата като противоречащи на норма от по-висок ранг. Според чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на двата начина за определяне на размера на таксата битови отпадъци. По чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ определянето на размера на таксата е според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че е налице алтернативност на начините за определяне на таксата. От тълкуването на ал. 2 е видно, че вторият начин се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Двата способа за определяне размера на таксата за битови отпадъци се прилагат при условията на евентуалност и в посочената в закона последователност, като общинският съвет няма възможност за преценка кой от тях да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с наредбата. Затова правилно първоинстанционният съд е направил извода, че общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи, че към момента на извършване на съдебния контрол за законосъобразност чл. 13, ал. 2 от наредбата противоречи на закона. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Изменението на чл. 13, ал. 3, т. 2 от наредбата през 2009 г. е извършено при действието на АПК и са спазени административнопроизводствените правила на чл. 75 и сл. от АПК. При изменението от 2009 г. липсва обосноваване невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Пред настоящата съдебна инстанция са представени писмени доказателства/ протокол от 20.12.2000 г., тарифа за извършвани общински услуги, наемни цени от 2001 г., предложения за промяна на таксите за обекти общинска собственост от 12.12.2000 г., план-сметка за 2001 г. и годишни такси битови отпадъци за 2001 г., протокол от 28.12.2001 г. за приемане на размер на такси по тарифа за 2001 г. и 2002 г., тарифа за цени на технически услуги за 2002 г. и такси за обекти общинска собственост за 2002 г., план-сметка за 2002 г., наемни цени за 2002 г., протокол от 20.02.2002 г. и от 18.12.2002 г. които не са във връзка с наведени касационни основания, поради което са недопустими в настоящото касационно производство, предвид чл. 219, ал. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение