Решение № 38 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2225/2012 г.

Решение № 38 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2225/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане от защитника на осъдения С. Низамиев Р. с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на внохд № 213/2012 г. по описа на ОС-Русе и изменяване на постановеното по него решение № 59 от 10.05.2012 г. Твърди се, че при индивидуализиране на наказанието съдът неправилно и в нарушение на чл. 56 от НК е приел за отегчаващо обстоятелство предходното осъждане на Р., което е включено в квалификацията на деянието и това е довело до явна несправедливост при определяне размера на наложената му санкция. Иска се намаляване на наказанието. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания и доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, във вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 15 от 31.01.2012 г. по нохд № 2725/2011 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия С. Н. Р. за виновен в това, че на 24.03.2011 г. в с. Сливо поле, обл. Русе, при условията на повторност, след предварителен сговор с О. О. Н. и Б. Н. М., отнел чужди движими вещи на обща стойност петстотин деветдесет и пет лева от владението на румънския гражданин М. Н. Т. -Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като му е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 3174/2008 г. и нохд № 2726/2009 г. на Русенския районен съд, като е определил едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Р. да изтърпи отделно определеното му по горните две присъди общо наказание при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 59 от 10.05.2012 г. по внохд № 213/2012 г. на Русенския окръжен съд присъдата по отношение на Р. е изменена, като наказанието му от три години лишаване от свобода е намалено на една година и шест месеца. В останалата част по отношение на Р. присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на делото е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице - осъденият С. Н. Р. и по същество е основателно. Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 56 НК при индивидуализацията на наказанието на Р., като е приел за отегчаващо обстоятелство предишни негови осъждания, извън тези определящи квалификацията на деянието. От данните по делото е видно, че всяко от престъпленията предмет на осъждането на Р. по нохд № 3174/2008 г. и нохд № 2726/2009 г. на Русенския районен съд определя правната квалификация на деянието, предмет на присъдата и решението, чието възобновяване се иска като извършено при условията на повторност. Освен тези две предишни осъждания на Р. за деяния, които са в реална съвкупност и поради наказанията по тях са групирани по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като му е определено едно общо наказание, други осъждания за извършени престъпления той няма. Разпоредбата на чл. 56 от НК забранява смекчаващите или отегчаващите обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, да се преценяват отново при индивидуализацията на наказанието. Недопустимо е минало осъждане на дееца, което е основание за квалифициране на деянието в по-тежко наказуемо, отново при индивидуализиране на наказанието, което следва да се изтърпи, да се отчита като отегчаващо, включително и тогава, когато са налице влезли в сила предишни осъдителни присъди и наказанията по тях подлежат на групиране и определяне на общо наказание. На следващо място, наказанието като санкция за извършено престъпление, трябва да бъде съответно на извършеното престъпление и чрез него да се постигнат посочените в чл. 36 НК цели - индивидуалната и генералната превенция. При преценка на съотношението между тези две цели, приоритет винаги има индивидуалната превенция. Настоящият състав намира, че наложеното от въззивния съд наказание на осъдения за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 НК, определено при условията на чл. 54 от НК е завишен. Поправянето на Р., каквато е и основната цел на наказанието, би могла да се постигне и с по-малко по размер наказание, а именно-една година лишаване от свобода, което настоящият състав намира за справедливо и съответно на престъплението по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено по реда на възобновяването. Ето защо, настоящият съдебен състав счита доводите в подкрепа на искането за възобновяване на делото за основателни, поради което и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение