Решение № 277 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез юрисконсулт Найденова срещу Решение 2405/ 11.04.2024 г., постановено по административно дело 6473/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частта, с която е осъдена да заплати на В. В. Г., обезщетение за претърпени от нея, в периода: 22.06.2021г. -26.04.2023г. от незаконосъобразна Заповед РА-19-02/ 22.06.2021г. на главния архитект на Столична община, неимуществени вреди в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ и за имуществени вреди в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/. В касационната жалба са развити доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се обосновава осъществяването на фактическия състав на разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което счита, че предявения от лицето иск срещу Столична община е напълно неоснователен. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд в осъдителната част. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- В. В. Г. чрез адвокат Спасова в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Смята за неоснователни аргументите на касатора, относно липсата на доказателства и причинно- следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт на главния архитект и влошеното нейно състояние. Моли да се отхвърли касационната жалба на кмета на Столична община като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение. Касационният жалбоподател- Столична община в съдебно заседание чрез юрисконсулт Найденова поддържа касационната жалба. Моли да се отмени решението на АССГ. Ответникът- В. В. Г. в съдебно заседание чрез адвокат Спасова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, поради подробни аргументи изложени в писмен отговор. Претендира направените в производството разноски, за което представя списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение, като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и при липса на отменителни касационни основания, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт Столична община е ОСЪДЕНА, да заплати на В. В. Г., обезщетение за претърпени от нея в периода 22.06.2021г.- 26.04.2023г. от незаконосъобразна Заповед РА-19-02/ 22.06.2021г. на главния архитект на Столична община неимуществени вреди в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ и за имуществени вреди в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/. ОТХВЪРЛЯ се иска за размера над 1 250лв. до 5 000лв. и за имуществени вреди за размера над 160лв. до 2 500лв. ОСЪДЕНА е Столична община, да заплати на В. В. Г., съдебни разноски в размер на 451 лв. /четиристотин петдесет и един лева/. Освен това същото лице е ОСЪДЕНО, да заплати на Столична община, съдебни разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/. Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано от ищецът, влязло е в сила и не подлежи на разглеждане в настоящото касационно производство. За да приеме този резултат административният съд е установил, че със Заповед РА-19-02/ 22.06.2021 г. на главния архитект на СО е наредено да бъде спряно изпълнението на всички видове СМР и е забранен достъпа до строеж Намеса в конструкцията на сграда в апартамент 1 , разположен на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК 68134.702.301, с административен адрес: град София, улица Кадемлия, Район Слатина - Столична община. По жалбата, подадена от ищцата от 26.07.2021г., с Решение 2/ 03.01.2023г. по административно дело 7619/ 2021г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 4479/ 26.04.2023г. по административно дело 2140/ 2023г., е отменена Заповед РА-19-02/ 22.06.2021г. на главния архитект на СО. Съгласно представената по делото психологическа оценка от 10.11.2021г., възложена от ищцата, при нея може да се констатира наличие на объркване, дезорганизираност, тревожност, болки и страдания, проблеми със съня и други фактори на психиката, които са обективно годни да бъдат предизвикани от конфликтната ситуация със съкооператорите по повод ремонта. По препоръка на психолога, ищцата е направила консултация и с психиатър, който е поставил диагноза [диагноза], видно от амбулаторен лист от 22.11. 2021г. Обсъдени са и свидетелските показания, които сочат психологичните преживявания на ищцата. Същата, поради случките била разстроена, треперила; изпитвала притеснения, че следва да се напусне жилището. Решаващият съд е посочил, че психичните преживявания са в голяма степен резултат от влошените отношения със съседите, стигнали до физическо нападение срещу нея; но съдът приел, че те са резултат и от създадената с отменената заповед възможност тя и членовете на домакинството й да бъдат възпрепятствани да ползват жилището си, с неясните положение и перспектива на започналия от нея ремонт, в който е вложила значителни средства, време и усилия. Поради тези аргументи искът за претърпени от В. В. Г. неимуществени вреди е бил приет за основателен. Съдът е намерил, че справедлив размер, съгласно чл.52 ЗЗД на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди е 1250 лв. Искът за разликата над тази сума до претендираните 5000 лв. бил приет за неоснователен и бил отхвърлен. На ищцата било присъдено и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от разходи по лечение на проявилите се в резултат от стреса от издадената заповед заболявания- в размер на 160лв. /както тя ги е поискала- половината от общо направените в размер на 320лв., като посочил, че останалите са в резултат от поведението на съкооператорите й/. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение в обжалваната част за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени точни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е уважил частично исковата претенция, като е възмездил причинените вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Налице е незаконосъобразен административен акт- Заповед РА-19-02/ 22.06.2021г. на главния архитект на Столична община. Този акт е отменен с Решение 2/ 03.01.2023 г., постановено по административно дело 7619/ 2021 г. на АССГ. С това е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, незаконосъобразен акт на административен орган на Столична община, отменен по съответния ред. Ищцата в процесния период е претърпяла неимуществени вреди, свеждащи се до влошено здравословното състояние и преживяна емоционална травма. В този аспект се установяват стрес и психически страдания, изразяващи се в страх, тревожност, объркване, дезорганизираност, неспособност да се концентрира, проблеми със съня, чувство, че е обезценена и незащитена от институциите. Неоснователно касационният жалбоподател излага доводи за липсата на причинно- следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и влошеното състояние на В. Г.. Обосновано съдът е установил, че тези психични преживявания освен, че са в голяма степен резултат от влошените отношения със съседите, са резултат и от създадената с отменената заповед възможност тя и членовете на домакинството й да бъдат възпрепятствани да ползват жилището си, с неясните положение и перспектива на започналия от нея ремонт, в който е вложила значителни средства, време и усилия. Заплахата да не се ползва жилището, където живеят семейството и възрастните родители несъмнено води до силна стресова ситуация за лицето адресат на акта. Съдът е извършил оценка на интензитета на вредите и тяхната продължителност и конкретното им психично изражение. Предвид изложеното, обосновано е преценил, че справедлив размер, съгласно чл.52 ЗЗД на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди е 1250 лв. В съответствие с приетите доказателства на ищцата е присъдено и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от разходи по лечение на проявилите се в резултат от стреса от издадената заповед заболявания- в размер на 160 лв. Същите са доказани с представените писмени документи за извършено плащане в този аспект. При установяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Решението в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 и ал.4 ЗОДОВ, касационният жалбоподател ще следва да заплати на лицето направените от него разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение