Решение № 15030 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2009 г.

Решение № 15030 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Комфорт - Трендафил Тронков", гр. Вълчи дол, представлявано от адв. Илия Златев, срещу Решение № 214/24.03.2009 год., постановено по адм. дело № 1937/2006 год. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, V-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 0302284/16.06.2006 год., издаден от орган по приходите при ТДД - Варна, в частта потвърдена с Решение № 583/15.08.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Врна при ЦУ на НАП, за данъчен период м. Декември 2004 год. в размер на 8485, 50 лв. по фактура № 0, 100898/17.12.2004 год. с издател "Кардама" ЕООД на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата ВОС е приел, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е доказал реалността на доставката. Така постановеното решение е правилно. ВОС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Не се спори, че данъкът е начислен както от жалбоподателя, така и от неговия доставчик. Независимо от изложеното по-горе, основание за отказване на данъчен кредит по процесната фактура е и липсата на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел ВОС, не са налице доказателства за извършването на доставка по спорната фактура. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство - документи за нает квалифициран персонал, документи за закупени и вложени материали, сключени договори с доставчиците за извършените услуги, приемо-предавателни протоколи, доказателства за техническа и кадрова обезпеченост, които да оборят направените в РА констатации. Правилно съдът е приел, че само въз основа на процесната фактура не може да бъде обоснован извода, че посочената в нея услуги са реално извършени. Неоснователен е доводът на касатора, според който в настоящия случай следвало да намери приложение разпоредбата чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Това означава, че трябва да е налице реална доставка, тъй като при нереална доставка плащането по "ДДС-сметката" е без значение за признаване на правото на данъчен кредит. При такава доставка не съществува прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Законовата преференция, предвидена в чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) в полза на данъчния субект е свързана с начисляването на данъка, но не и с реалността на доставката. В тази връзка се явяват неоснователни и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, доколкото горните изводи на съда са изградени при обсъждане на фактите и обстоятелствата по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ВОС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,