Решение № 9894 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2017 г.

Решение № 9894 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ц., гр. С., ул. "Д." ..№..., вх. "...", ет. ..., ап. ... срещу Решение № 71 от 26.06.2017 г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело № 106/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Цветков срещу Решение № УРИ-1886р-6260 от 11.04.2017 г. на началника на Районно управление - гр. С. в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., с което е отказано продължаване на срока за разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател - Ж. И. Ц., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 76, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Сочи, че повече от десет години съхранява и употребява късо огнестрелно оръжие и при положение, че няма промяна във фактическото му положение е неясно защото съдът приема за законосъобразен отказа.

Сочи, че са налице всички предпоставки за издаване на разрешение за продължаване на срока на съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ. Касаторът се представлява от адв. С. Д., Адвокатска колегия, гр. С..

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление - гр. С. в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът правилно ги е установил и е направил обоснован извод, че г-н Цветков не е привел и установил положителни предпоставки за уважаване на заявлението. Неоснователен счита довода на касатора за задължение на органа да уважи заявлението при непроменени обстоятелства. Сочи, че издаването на предходно разрешение не е елемент на фактическия състав на претендираното право и не е относимо към предмета на доказване.

Прави анализ на сочената от г-н Цветков причина за издаване на разрешително и счита, че като основание се изтъква извършваната търговска дейност, както и че не са представени доказателства за необходимостта от самоотбрана и лична защита.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт В. А..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния правила и материалния закон. Касаторът не е доказал конкретна и реална опасност от посегателство върху живота, личността и имуществото му.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Ж. И. Ц. е пълнолетен български гражданин със завършено основно образование. От 1999 г. притежава разрешително за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Разрешението е било издадено поради получени заплахи от служител на Министерството на вътрешните работи, гр. Д.. От тогава г-н Цветков не е имал контакти със заплашвалото го лице.

1. Ж. И. Ц. е едноличен търговец, с упражняван предмет на дейност производство на нерафинирано олио в с. С.. Като сътрудник в дейността участва синът му - 29 годишен, с когото са в едно домакинство.

1. На 13.02.2017 г. г-н Цветков подава заявление за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи. Като основание за искането г-н Цветков сочи наличието на малък бизнес, който се извършва извън населеното място, за което се налага да се пренощува и да се пренасят пари, необходими за дейността.

1. На 20 и 21.02.2017 г. са извършени необходимите проверки по заявлението и компетентните длъжностни лица уведомяват началника на Районно управление - С. за резултата: установена регистрация в централния полицейски регистър през 1979 г. за престъпления по чл. 194, ал. 1 и чл. 250 от Наказателния кодекс, както и лицето се ползва с добро име, не са установени през последните три години нарушения на обществения ред, условията за съхранение на оръжието съответстват на изискванията.

1. На 09.03.2017 г. началникът на районно управление - С. указва на г-н Цветков да представи допълнителна информация досежно необходимостта от исканото разрешение.

1. На 03.04.2017 г. г-н Цветков представя допълнителна информация като сочи, че дейността му изисква пътуване в страната и заплащане на транспорт, поради което носи пари със себе си. Наред с това фабриката се намира в с. С., в което преобладава малцинствено население и престъпността е висока.

1. На 11.04.2017 г., с Решение № 1886р-6260, издадено на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на районно управление, гр. С., отказва да продължи срока за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на г-н Цветков, поради липса на основателна причина.

1. В хода на съдебното производство е представено Постановление № 154/17 от 20.04.2017 г. на районен прокурор в Районна прокуратура, гр. Д., с отказ за започване на наказателно производство по преписка № 154/2017 г. образувана по жалба на И. Ц. за отправена му от Х. Х. заплаха с убийство.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона.

Съдът приема, че г-н Цветков не е доказал необходимост от самоотбрана. Сочените събитие с давност от 1999 г. не могат да мотивират пряка връзка между заплахата и защитените ценности, за да се обоснове необходимост от използване на огнестрелно оръжие като крайна мярка за самоотбрана. По отношение на инцидента със сина на г-н Цветков съдът приема, че макар синът да е чл. на домакинството на г-н Цветков, като пълнолетен гражданин би могъл сам да поиска издаване на разрешително за огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Наред с това инцидентът е във връзка с търговската дейност на сина на г-н Цветков, което изключва гражданските цели по чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Съдът приема, че сочените от г-н Цветков основания за искането за продължаване на разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие са относими към служебните, а не към личните цели по чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон. Единственият довод, който сочи в подкрепа на твърдяния порок е преценката на съда за приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - счита, че изложените мотиви за продължаване на разрешителното обосновават наличието на причината самоотбрана, като довод в подкрепа е и наличието на предходно разрешително.

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Както обосновано и подробно мотивирано сочи в мотивите съдът, законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на релевантна причина е на молителя. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят освен че е разграничил целите на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански и служебни цели. Безспорно е, че съгласно чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОБВВПИ самоотбраната може да бъде и за служебни, и за граждански цели.

Отчитайки рестриктивността на законодателната уредба, която го задължава да тълкува нормата ограничително, съдът изрично разграничил в мотивите си служебните и гражданските цели, за които може да бъде дадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Касационната инстанция счита даденото от първоинстанционния съд тълкуване на релевантната нормативна уредба не само за правилно, но и за подробно обосновано, поради което не счита за необходимо да повтаря мотивите му.

Само с оглед на доводите на касатора следва да се добави, че дори и в хипотеза като неговата, когато търговската дейност се осъществява в качеството на едноличен търговец, разграничението между самоотбраната във връзка със служебни и с лични цели следва да бъде надлежно проведена. Видно от заявлението на касатора, допълнително дадените пояснения, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, причините, поради които иска продължаване на срока на разрешителното са свързани изцяло и само с търговската дейност, която осъществява. Пътуванията из страна, необходимостта да разполага с парични средства в брой, местоположението на фабриката му - всичко това са обстоятелства, които са свързани с осъществяваната търговска дейност. Видно от приложеното по делото постановление за отказ за започване на наказателно производство, свързано със заплаха срещу сина му, същата е пряко обвързана с търговската дейност на касатора.

С оглед на това касаторът би могъл да поиска издаване на разрешително за служебни цели, но сочените мотиви не могат да обосноват лични цели за самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

Съдът правилно е тълкувал и приложил релевантната разпоредба на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

Неоснователен е и доводът на касатора, че притежаваното от него разрешително е основание за продължаването му поради липса на промяна на обстоятелствата, при които е издадено. Както обосновано е приел и съдът, факта, че на касатора е било издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок.

Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. В случая, видно от доказателствата по делото, основанието, поради което на касатора е било издадено първото разрешително, е отпаднало, а с оглед на изложеното, не са налице основания за издаване на ново разрешително на исканото основание.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите съдът определя на 100,00 лв. на основание с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд