Решение № 14413 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2010 г.

Решение № 14413 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 122е от ЗОП и е във връзка с чл. 122г, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Образувано е по жалба от "Български пощи" ЕАД София срещу Решение № 1067 от 14.09.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, по преписка № КЗК - 603/2009 г., с което на основание чл. 122г, ал. 1, т. 3 от ЗОП във връзка с § 60 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОП е отменено решение № РД 08-215/21.06.2010 г. на Изпълнителния директор на "Български пощи" ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет"Доставка на чували за технологичните нужди на поделенията на "Български пощи" ЕАД, публикувана в Регистъра на обществените поръчки. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност на решението и нарушение на процесуални правила при постановяването му. Комисията за защита на конкуренцията не е взела становище. Агенцията за обществени поръчки оспорва жалбата, като поддържа решението на КЗК. Жалбата е подадена в срока по чл. 122е от ЗОП и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените в нея доводи за неправилност, Върховният административен съд установи следното: Производството пред КЗК е било образувано по жалба от Изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗОП /след получен сигнал/, срещу решение № РД 08-215/21.06.2010 г. и одобреното с него обявление на Изпълнителния директор на "Български пощи" ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет"Доставка на чували за технологичните нужди на поделенията на "Български пощи" ЕАД, публикувана в Регистъра на обществените поръчки. Посочено е правното основание: чл. 19, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 20 и 25, ал. 5 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията е отменила решението на възложителя за откриване на процедурата на основание чл. 122г, ал. 1, т. 3 от ЗОП и във връзка с § 60 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОП. За да постанови този резултат е приела, че оспореното пред нея решение за откриване на процедурата е издадено в нарушение на законоустановените рамки/норми/ . И тъй като в хода на производството се установило, че възложителят е сключил договор за възлагане на обществената поръчка на 09.09.2010г и поради факта, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 122г, ал. 4 и 5 от ЗОП, то следвало да се произнесе на основание чл. 122г, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В мотивите си КЗК сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, тъй като необосновано се ограничава участието на лица, които притежават еквивалентни сертификати или други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на система за управление на качеството. Жалбоподателят/възложител на поръчката/ оспорва констатациите и направените от тях правни изводи. Позовава се на чл. 53, ал. 4 от ЗОП, според който Възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. Счита, че разпоредбата е императивна и задължава възложителите дори и при непосочване в обявлението и документацията, че се приемат еквивалентни доказателства да приемат представянето им в офертите. В случая подалият сигнала до АОП не е закупил документация, не е поискал разяснения съгласно чл. 29 от ЗОП и не е подал оферта за участие в процедурата, поради което според него не е от кръга на лицата по чл. 6 от ЗОП, които имат правен интерес да оспорват актовете на възложителя. Подаването на сигнал до Агенцията не било достатъчно да обоснове правен интерес от атакуване на акта, с който се открива процедурата. С този акт не се ограничавало правото му на участие в нея, тъй като при евентуално подадена оферта от него възложителят би изпълнил императивното изискване на чл. 53, ал. 4 от ЗОП. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни. Производството пред КЗК както се посочи е инициирано от Изпълнителния директор на Дирекцията за обществени поръчки след получен сигнал. В случая не се изисква наличие на правен интерес за подалия сигнала, тъй като същият не е жалбоподател, а подаването на жалба от Дирекцията е в кръга на законоустановените й пълномощия по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Според чл. 53, ал. 1 от ЗОП когато възложителят изисква представяне на сертификати, удостоверяващи съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи на управление на качество се посочва съответната серия европейски стандарти. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ЗОП е допълваща тази по ал. 1,след като регламентира задължение на възложителя да приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени от други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната следа. При това съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗОП в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез посочване на: 1 български стандарти, които въвеждат европейски, международни стандарти, европейски технически одобрения или общи технически спецификации, или други технически еталони на европейски стандартизационни органи, с добавяне на думите "или еквивалентно"; 2. български стандарти, технически одобрения или спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използваните материали, с добавяне на думите "или еквивалентно", когато няма стандарти по т. 1 Посочените изисквания са императивни и възложителят е длъжен да ги включи в условията, поради което като не ги е включил е допуснал нарушение по чл. 25, ал. 5 от ЗОП . Върховният административен съд напълно възприема приетото от КЗК в мотивите на решението, че право на възложителя е да постави изискване за необходими според него, с оглед предмета на поръчката доказателства за технически възможности, но е абсолютно нарушение на законоустановеното да не се допуска представяне на еквивалентни сертификати или мерки за осигуряване на качеството. Това действително води до нарушение на чл. 2 от ЗОП за публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, което е налице с факта на въведените ограничения. Според данните по делото, процедурата е открита преди изменението на ЗОП, поради което и на основание § 59 от ПЗР на ЗИДЗОП е довършена в съответствие със заложените преди изменението разпоредби. Жалбата до КЗК и проведеното пред нея производство по време е след изменението на ЗОП. По аргумент на противното съгласно § 60 от ПЗР на ЗИДЗОП приложимо е изменението на ЗОП. В тази връзка КЗК основателно е приела, че е неприложима разпоредбата на чл. 122г, ал. 4 и 5 от ЗОП, поради което и при установената от нея незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата е отменила същото на основание чл. 122г, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Върховният административен съд не възприема твърдяното от жалбоподателя за наличието на колизия между разпоредбите на § 59 и 60 от ПЗ на ЗИДЗОП. Преди всичко липсват аргументи в тази насока. Сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка и преценката за неговата законосъобразност е извън компетенциите на административния съд, тъй като се касае до облигационни отношения между двете страни по договора. Наличието на такъв договор не е основание да не се преценява законосъобразността на решението за откриване на процедурата. При безспорно установено нарушение по чл. 25, ал. 5 от ЗОП в него КЗК основателно го е отменила. Постановеното решение е законосъобразно. Не са налице отменителни основания, поради което и жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 122е от ЗОП Върховният административен съд в състав на четвърто отделение