Решение № 11580 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Дойчев и П. Дойчева, подадена чрез адв. Жечев, АК-Русе, срещу решение 15/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 231/2020 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ за издаване на разрешение за строеж изх. ТСУА5-20/7.07.2020г. на Главния архитект на Община Трявна. Решението се счита неправилно, иска се отмяната му. Сочи се в касационната жалба, че заварената стопанска сграда "не е тази, за която се иска издаване на разрешение за строеж", че е възможно в нот. акт площта от 24 кв.м. на въпросната да не е точно измерена, непрецизно в отказа е визирана постройка с площ от "около 40 кв.м." Сочи се също, че за да се удостовери идентичността на заварената сграда, с тази по нот. акт, е представено удостоверение за регистрация на животновъден обект от 11.09.2020г. на Областна дирекция по безопастност на храните - Габрово, който документ не е коментиран от съда, както и се твърди заинтересованост на разпитания по делото свидетел - кмет на гр. Плачковци, община Трявна. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С писмени бележки пълвомощникът им адв. Б. Жечев, поддържа жалбата по изложените съображения по съществото на спора и претендира присъждане на разноски. Ответната страна Гл. архитект на община Трявна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбата се оспорва в отговора по нея, подаден от адв. Г. Ненов, депозирано е и писмено становище, с претенция за присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Габрово, е обосновал законосъобразност на процесния отказ. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Изложени са доводи за несъстоятелност на твърдението в жалбата, че въпросният, приет за строеж обект не е сграда, а съществуващ в имота навес, на който е осъществен ремонт, обсъдени са последователно приобщените по делото доказателства и въз основа на тях е споделен извода за констатиран незаконен строеж, реализиран преди издаване на разрешение за строеж, което е пречка по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, за уважаване на искането. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда за наличие на пречка по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, указваща, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. В случая е безспорно установено, че в имота на касационните жалбоподатели е изградена, без изискуемото разрешение за строеж, стопанска сграда с площ 40 кв.м. /с размери посочени в констативния акт от 16.06.2020 г. - 5.00/8.00 м. и с конкретно описание на начина на изграждане/, установено и от показанията на разпитания свидетел. Съществуването на тази постройка не се оспорва от жалбоподателите, които в хода на процеса са се снабдили с въпросното удостоверение 90 на ОДБХ-Габрово. Последното, издадено в регистърно производство, правилно е счетено за ирелевантно по отношение на изследвания въпрос - законността на наличната и използвана сграда. Правилно съдът приема и, че е необоснована тезата за извършен ремонт на съществуващ навес, който е посочен в нот. актове от 1957 и 1993г., с площ от 24 кв.м., но не е отразен в плана и във визата за проектиране, /с нанесени само паянтова жилищна сграда, външна тоалетна и определени линии за застрояване. Последните, естествено, биха били различни, ако бе нанесен, при наличните данни за вида и размера на имота и разположението на търпимата сграда в него/. Доводът за неточност в измерванията звучи, меко казано несериозно, при установената разлика от 16 кв.м., вида на използваните материали, взетите мерки за отводняване и пр., с оглед което се споделя констатацията за осъществен без разрешение нов и различен строеж по смисъла на § 5, т. 38, от ДР на ЗУТ, шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.6, във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ стопанска постройка със селскостопанско предназначение. Изискването на закона е "в имота" да няма незаконно изградена сграда, затова е без значение дали подаденото на 10.06.2020г. заявление за издаване на разрешение за строеж на стопанска сграда от 72 кв.м. обхваща и изградената вече постройка. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно и допустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Ето защо, като е потвърдил оспорения отказ, съобразен със законовата забрана, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи за материална законосъобразност на оспорения акт се подкрепят от събраните по делото доказателства. При този изход на процеса, следва да бъде уважена своевременно заявената, с депозирания отговор по касационната жалба, претенция за присъждане на разноски в полза на ответния административен орган, представляван от адв. Ненов, в претендирания размер от 950 лв., плюс 190 лв. ДДС, който е в рамките на предвидения минимум за дела по ЗУТ съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доказан с приложена за заплащането на сумата фактура и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение,