Решение № 607 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2008 г.

Решение № 607 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Х. А. К. и Г. П. К. срещу решение № 88 от 26.10.2007 год. по гр. дело № 146/2006 год. на Бургаския апелативен съд. В жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът "Б" О. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е отменил решението по гр. дело № 112/2003 год. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлил предявения иск от П. Г. К., заместен в хода на производството от наследниците му Х. А. К. и Г. П. К., против "Б" О. за обявяване за окончателен предварителния договор от 26.04.2002 год. за продажба на правото на строеж, а ако е завършен в груб вид- самия обект, представляващ пицария, находяща се на партерния етаж /кота 0/ на хотелски комплекс "Л" /сега "П"/ в к. к. "С"- изток, община Н., който обект е заключен между оси 6-10 от юг на север и "Е"-"I" от запад на изток, по конструктивен проект на хотелския комплекс, част "Р", изработен от "В"- София, за сумата 150000 щ. д. Въззивният съд е приел, че към момента на сключване на предварителния договор между ответника "Б" О. и първоначалния ищец П. К. 26.04.2002 г. ответникът не е притежавал обект - пицария, предмет на договора. Бил е собственик на хотелски комплекс "Л", но в него не е съществувал по проект такъв самостоятелен обект "пицария", не е имало одобрен инвестиционен проект и строителни книжа. Предварителният договор не съдържа необходимата индивидуализация на имота - не е посочена квадратурата и границите му. Не е налице решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Към момента на устните състезания във въззивната инстанция процесният обект не съществува като такъв, имота е с друго предназначение и върху него са обособени три магазина и допълнителен вход към хотела, чиято обща квадратура е 156 кв. м. Затова въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането за отмяна на хода по същество и за приемане на скица № 113/2004 год. Доказателствените искания могат да се правят до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Съдът няма задължение да отменя хода по същество, за да приема доказателство, с което страната е разполагала, но поради процесуалното й бездействието не е представила своевременно. Освен това и посочената скица не съдържа данни, които биха могли да променят извода на съда за неоснователност на иска. Неоснователно се поддържа от касаторите, че в предварителния договор имота са записани квадратурата и границите на имота. В договора не е посочена площта на обекта, нито неговите граници. Посочените данни за местонахождението му по конструктивния проект на хотелския комплекс не са достатъчни. Необходима е индивидуализация на обекта по одобрен архитектурен проект, каквато в случая не се съдържа в предварителния договор. В съответствие с доказателствата е констатацията на въззивния съд, че описания в предварителния договор обект не съществува към момента на приключване на устните състезания, а са изградени три отделни обекта - магазини. Освен това дори и обекта по предварителния договор да съществува, както поддържат касаторите, то за отчуждаването му е необходимо решение на общото събрание на търговското дружество - продавач съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, каквото в случая липсва. За да бъде обявен предварителния договор за окончателен, трябва да са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред - чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.). В случая те не са налице и правилно въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника направените за настоящото производство разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.