Решение № 4617 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2019 г.

Решение № 4617 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. от [населено място] против Решение № 5865/10.10.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 5933/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-128/07.05.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град), потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН]/19/08.03.2019 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и отричане правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – София град изразява писмено становище за неоснователност на същата, моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С Решение № 5865/10.10.2019 г. по адм. дело № 5933/2019 г. административният съд е отхвърлил жалбата на П. С. срещу Решение № 2153-21-128/07.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/19/08.03.2019 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София град. С разпореждането органът е отказал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма право на претендираната пенсия и на соченото правно основание, тъй като не са изпълнени материалноправните изисквания за придобит осигурителен стаж на съответната длъжност, която се зачита за втора категория труд, за периода 24.04.1978 г. – 23.07.1979 г. в специализираните звена на "Мототехника" - София. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. П. С. е подал заявление № 2113-21-659/18.01.2019 г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документите, които се изискват съобразно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Във връзка със спорния по делото въпрос, а именно от коя категория е трудът на С. на длъжността "електротехник" за времето от 24.04.1978 г. до 23.07.1979 г. в "Мототехника и АС" – София, съдът е приел като доказателство УП-3 № 37/15.01.2019 г. (лист 158 от първоинстанционното дело). От съдържанието му се установява, че положеният от П. С. труд на тази длъжност възлиза на 1 година 2 месеца и 29 дни и същият е определен от работодателя от втора категория, съгласно чл. 66г ПКТП (отм., ДВ, бр. 58/1990 г., т. 6, която важи само за "Мототехника"). Според удостоверението трудовият му стаж е равен на осигурителния. От данните по делото е видно, че по-рано (подадено лично заявление от С. №МП-129612/04.11.2014 г.) компетентните длъжностни лица са му отказали отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, като процесният стаж е зачетен от трета категория труд по Разпореждане №[ЕГН]/05.01.2015 година. Поддържаните доводи в касационната жалба за неправилност на решението са основателни. В съдебното административно производство по обжалване на решението на директора на ТП на НОИ – София град съдът проверява законосъобразността на административния акт въз основа на фактите, установени с доказателства събрани от административния орган при съблюдаване на служебното начало по чл. 9 АПК, във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК. При осъществената проверка за законосъобразност на решението на органа по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК първоинстанционният съд извежда погрешен правен извод, че актът не е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На основание чл. 40, ал. 1 (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г.) от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), последният се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 3 КСО се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Пред административния съд е било установено, че трудовото досие на С. не се съхранява в "Мототехника" АД. Контролните органи на НОИ са извършили проверка по чл. 108 КСО в дружеството и са констатирали с протокола от 18.04.2019 г., че от наличната първична трудовоосигурителна документация на "Мототехника", липсват доказателства, че за процесния период С. е работил на длъжност "електротехник" в звено - група по поддържане на камерите за боядисване на автомобилите, камерите за сушене на автомобилите, след като са боядисани и др. На базата на тези констатации директорът на ТП на НОИ – София град не е зачел материалната удостоверителна сила на УП-3 № 37/15.01.2019 година. В решението на директора на ТП на НОИ - София град не е приет и дублиращ се стаж от втора категория труд в размер на 01 месец, с оглед правилото на чл. 38, ал. 11 НПОС. По делото не се спори, че П. С. за периода 24.04.1978 г. – 23.07.1979 г. е работил на длъжност "електротехник" в тогава ДСО "Мототехника". За последното обстоятелство е представено Удостоверение Обр. УП-2 от 28.06.2019 г. (лист 201 от първоинстанционното дело) издадено от "Мототехника – I" АД, като за това време е посочен и брутния облагаем доход получаван от лицето – 2334, 96 лева, съответно органът се е позовал на записа в трудова книжка № 153 (така Решение №РО-232 от 02.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София град, необжалвано и влязло в сила). Видно от писмо изх. № 039/15.07.2016 г. на изпълнителния директор на "Мототехника – I" АД, което е адресирано до ТП на НОИ – София град, в него изрично е упоменато, че С. за времето 24.04.1978 г. – 23.07.1979 г. е работил на длъжност "електротехник" в звено - група по поддържане на камерите за боядисване на автомобилите, камерите за сушене на автомобилите, след като са боядисани и др. Посочено е още, че в дружеството разплащателните ведомости на ДСО "Мототехника" и досиетата на работниците са предадени в държавен архив, поради което на това основание директорът на дружеството не е могъл да представи длъжностна характеристика на жалбоподателя. С писмо на изпълнителния директор на "Мототехника - I" АД с вх. № 1029-21-153-89/12.01.2017 г., приложено по делото, е уведомен НОИ, че жалбоподателят e работил на длъжност "електротехник" в звено - група по поддържане на магазините и складовете собственост на тогава ДСО "Мототехника и Автосервиз" клон София. На това основание е анулирано УП-3 с изх. № 24/18.04.2016 г., с което трудът на жалбоподателя за спорния период и длъжност е признат от втора категория и е издадено ново УП-3 с изх. № 67/23.12.2016 г., с което трудът му е зачетен от трета категория. В констативния протокол от 18.04.2019 г., изходящ от ТП на НОИ – София град, изрично се признава от административния орган, че лицето е работило на длъжност – "електротехник" в звено – група по "поддържане" в ДСО "Мототехника". При така установени относими факти, пред административния орган е останал неизяснен въпросът за съдържанието на понятието "електротехник" в звено – група по "поддържане" в ДСО "Мототехника" по т. 66г от ПКТП (отм.); , препращаща относно категориите работници към чл. 53б от ПКТП (отм.); , както и дали е участвало лицето пряко в ремонта на моторни превозни средства съобразно съдържанието на чл. 53б от ПКТП (отм.);. При липса на първична документация по смисъла на чл. 40, ал. 3 НПОС, която да доказва категорията положен труд, не по вина на работника, но при достоверна в административната преписка информация от страна на осигурителя къде се съхраняват досиетата на работниците от дружеството, съответно при противоречиви по съдържание, изходящи от осигурителя документи досежно спорното обстоятелство, служителите на НОИ, на основание чл. 35 АПК е следвало служебно да изяснят фактите, които са от значение за правото на С. В конкретната хипотеза административни органи не са изпълнили задължението си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства, относими към случая, поради което са нарушили принципа, който е предвиден в чл. 9, ал. 2 АПК. По делото няма данни да е изискано трудовото досие на касатора от държавния архив, нито такива, че същото не е налично към момента на издаване на оспорения пред съда административен акт, за да се установи със сигурност изпълнение на функционалните задължения, характерни за цитираната длъжност и свързаната с тях тежест на труда, която попада в т. 66г от ПКТП (отм.);. Съгласно последната разпоредба от втора категория се зачита трудът на автосервизни работници от специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и Фирмата "Мототехника", като се прилага списък на професиите и длъжностите по ремонта и поддържането на транспортните средства, който е приложен към т. 53б от ПКТП (отм.);. Според редакцията на чл. 53б. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1990 г., в сила от 01.01.1990 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г., в сила от 30.06.1990 г.) ПКТП (отм.); това са ръководители на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа; инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. Конкретните професии се определят по списък, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване и Министерството на транспорта. С оглед на изтъкнатите съображения, настоящата инстанция намира, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, свързани с неизясняването на релевантните факти относно наличие на претендираното от касатора право и цитираната нормативна уредба, са съществени и налагат неговата отмяна на основанието по чл. 146, т. 3 АПК. Като е стигнал до извод за законосъобразност на административния акт, съдът е постановил решение, което е неправилно и подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да постанови решение по същество на спора и да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – София град. В конкретната хипотеза съдът няма правомощие да се произнесе вместо органа по основателността на претендираното от страната субективно материално право. На това основание и съобразно чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК делото следва да се върне на администрацията на НОИ, със задължителни указания да се съберат доказателства във връзка със съдържанието на трудовото досие на жалбоподателя, включително и от Държавен архив, за длъжностните характеристики за заеманата от него длъжност "електротехник" в ДСО "Мототехника" и дали трудовите функции, които е осъществявал за процесния период, се отнасят до пряко участие в ремонта и поддържането на моторни превозни средства сред изброените в т. 66г ПКТП (отм.);. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на П. С. се дължат сторените и доказани по делото разноски в размер на 30 лева за държавна такса пред касационната инстанция. Не са представени доказателства от негова страна, че реално е заплатил 400 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред първоинстанционния съд и 500 лева пред касационната инстанция, поради което претендираните в този размер разноски не му се присъждат. Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение