Решение № 15383 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2013 г.

Решение № 15383 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Васко Живков Чакъров от гр. Пазарджик, срещу решение № 284/16.05.2013 г., постановено по адм. д. № 166/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-ЮЦР-359/12.11.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Васко Живков Чакъров срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-359/12.11.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "надстройка на триетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХII-8663, кв. 33 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от него. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, изпълнен без строителни книжа, а не за текущ ремонт, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и че е законосъобразна. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, като обосновано съдът е приел, че процесният строеж е незаконен, тъй като за него не са издавани строителни книжа. След обсъждане на доказателствения материал съвкупно, приел, че се касае за изградена надстройка и извършен основен ремонт над 3-ти жилищен етаж съгласно § 5, т. 42 ДР на ЗУТ, с поставяне на стоманобетонна плоча, изграден надзид с нов покрив, който се явява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за извършването му се изисква се изисква издаване на строителни книжа. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил заключението на вещото лице, което е в смисъл, че извършеното строителство е комбинирано, имащо белези на текущ и основен ремонт, но съобразено с извършеното се касае за започнал текущ ремонт, който в последствие е прераснал в основен такъв. Освен това поставянето на бетонова плоча и извършен надзид, какъвто преди ремонта не е съществувал, се касае за основен ремонт, тъй като се променя конструкцията му. Обстоятелството, че посоченото от вещото лице в представените скици на извършеното строителство, не съвпада изцяло с чертежът към констативния акт, послужил за издаване на процесната заповед, не води до липса на индивидуализация на извършения строеж. Посоченото в констативния акт и описанието в заповедта не се разминава съществено с даденото описание с оглед замерването на самото място от вещото лице, поради което не е налице съмнение на индивидуализацията на извършения незаконен строеж, подлежащ на премахване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Освен това е налице пълна идентичност между описания строеж по процесната заповед, както и този описан в заповедта за спиране на строителството на строежа, издадена по чл. 224, ал. 3 и ал. 7 ЗУТ /редакция към момента на издаването й 4.06.2012 г./, която не е оспорена от жалбоподателя и е влязла в законна сила. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК