Решение № 14801 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2013 г.

Решение № 14801 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационните жалби на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лора Георгиева и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ - гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8 - 10, подадена чрез председателя й Евгения Харитонова, срещу решение № 5596/22.04.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12736/2012 г., с което е отменено по жалбата на "Креми" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Комсомолска" № 24 решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел II т. 1 и раздел III т. 8.

В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, които се свеждат до следното:

1. Неправилен е изводът на съда за допустимост на жалбата на "Креми" ООД, тъй като за дружеството - жалбоподател не е налице правен интерес от оспорването на решението на ДКЕВР и съгласно чл. 159, т. 4 от АПК тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Това е така, защото административното производство е започнало по подадените заявления на "ЕСО" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД в качеството им на оператор на преносната мрежа и оператори на разпределителните мрежи. Жалбоподателят не е участвал в административното производство, не е страна в административното правоотношение и не е адресат на акта. Решението не засяга негов пряк и непосредствен правен интерес. Жалбоподателят е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени и същевременно ползвател на преносната и електроразпределителни мрежи по смисъла на § 1, т. 15 вр. т. 41а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и като такъв дължи цена за достъп. Задължението му да сключи договор за достъп е законодателно регламентирано в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и не произтича от решението на ДКЕВР, а задължението за заплащане на цена за достъп в конкретен размер произтича от договорното правоотношение. Както всички останали ползватели за него не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването и в този смисъл има трайно установена практика на ВАС. Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 АПК. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е издадено в рамките на започнало административно производство по издаване на административен акт за определяне на окончателни цени за достъп. С него се определят временни цени, а чл. 32, ал. 4 ЗЕ предвижда компенсаторни мерки при различие между временните и окончателните цени. Това решение не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, доколкото на такъв ще подлежи крайният акт.

2. Неправилни са изводите на съда за неспазване на установената форма, поради липса на мотиви - фактически основания за издаването на акта по чл. 146, т. 2 АПК. Ако операторите на мрежи биха били в състояние да представят необходимите документи и информация, нямаше да се наложи да се определят временни цени от ДКЕВР. Необосновано съдът е приел, че в мотивите на решението следва да се посочат конкретни стойности и данни, послужили за определяне на временните цени. Предвид спецификата на производството НРЦЕЕ в случая не намира приложение и контрол по ценообразуването съдът не би могъл да упражни дори при наличието на такива. Освен това определянето на временни цени се осъществява от ДКЕВР при условията на оперативна самостоятелност.

3. Неправилни са изводите на съда за неспазване на определената процедура по чл. 36а от ЗЕ и чл. 27 - 36 от НРЦЕЕ. Тя не намира приложение при определянето на временни цени. Спазването на процедурата би довело до определянето на окончателни цени и тогава определянето на временни такива не би било наложително.

4. Неоснователен е доводът на съда, че производството е започнало преждевременно при изрично заявена от операторите на мрежи невъзможност да се предоставят необходимите изходни данни за определяне на окончателните цени.

5. Наличието на сключени договори за достъп преди изменението в ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е ирелевантно, тъй като законът след изменението изисква сключването на такива договори с определено съдържание - цена за достъп, регулирана от ДКЕВР. Поради това неправилно съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички относими факти и обстоятелства.

6. Не са допуснати при издаването на решението противоречия с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Неправилно съдът е приел, че за да бъдат спазени принципите по чл. 23, т. 4 и т. 5 от ЗЕ, следва да се осигури участие на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. За производителите съществува задължение да заплащат цена за достъп само и доколкото те желаят да се присъединят и да ползват електропреносната и електроразпределителните мрежи. Възприемането на тази логика би означавало в административното производство да участват всички потребители.

7. Не е налице дискриминационно определяне на цени в сравнение с решение Ц-17/28.06.2012 г. в нарушение на принципите, установени в чл. 31 от ЗЕ. С посоченото решение са определени различен тип цени - окончателни, а не временни, т. е. те следва да се сравняват с други окончателни цени. Цените се различават и с оглед качеството на лицата, които дължат заплащането им.

Претендира се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и постановяване на друго, с което да се остави без разглеждане като недопустима жалбата на "Креми" ООД, а производството по делото да се прекрати. В случай че жалбата бъде приета за допустима, да се постанови решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди решението на ДКЕВР. Първият касатор заявява и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба "Креми" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Комсомолска" № 24 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Стоева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество - частично основателни, поради следните съображения:

За да отмени решението на ДКЕВР в обжалваната му част по раздел III т. 8, Върховният административен съд, четвърто отделение е приел следното в мотивите на своето решение:

По възраженията на ДКЕВР за недопустимост на жалбата на "Креми" ООД тричленният състав на ВАС се е произнесъл с определение от 17.12.2012 г., с което е отхвърлил същите като неоснователни. Приел е, че жалбоподателят се легитимира като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а, б. "а" от ДР на ЗЕ и има качеството производител на електрическа енергия от възобновяеми източници с поред § 1, т. 46. Посочените обстоятелства и естеството на решението на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електропреносната или електроразпределителните мрежи, която жалбоподателят трябва ежемесечно да заплаща на оператора, с когото има сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа като ползвател на същата, по която ще се осъществява пренос на произведената от него електрическа енергия по регулирани цени от регулаторния орган, обуславя извод за наличие на правен интерес от оспорването. Определената с акта временна цена за достъп пряко засяга личните права и законни интереси на лицето и поражда неблагоприятни за него последици, тъй като му налага ежемесечно задължение. За да мотивира този свой извод, съдът се е позовал и на изискванията на Директива 2009/72/ ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която с чл. 37, ал. 16 указва, че решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а ал. 17 изисква от държавите-членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да го обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

В мотивите на обжалваното решение е изложено следното:

Не са спазени административнопроизводствените правила по НРЦЕЕ относно определянето на цени за достъп до съответната мрежа. Доколкото за временните цени за достъп няма предвиден специален ред в НРЦЕЕ, приложим е общият такъв, налагащ на енергийния регулатор да посочи и установи фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт, изрично определен като такъв в чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ. Операторите са подали заявленията си на 13.09.2012 г. преди изтичането на крайния срок по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ /17.09.2012 г./.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Липсва обосновка за определените различни временни цени за достъп. В решението и в предхождащите го документи липсват мотиви за това какъв е използваният от регулатора относителен дял, нито как той се отнася към определените преференциални цени според структурата им и изменението на инвестиционните разходи в противоречие с принципа за прозрачност и обективност и икономическа обоснованост при определянето на цените по смисъла на чл. 31, т. 1 и т. 2 от ЗЕ.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта му, в която е отменено решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел III т. 8.

Изводите на тричленния състав за допустимост на жалбата са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия петчленен състав на ВАС, първа колегия. Цитираните в определението на ВАС, четвърто отделение от 11.12.2012 г. норми на директивата разширяват кръга на правните субекти, които имат право да оспорват решенията на регулаторния орган. В случая става въпрос за правото на защита на една по-особена категория правни субекти, които имат не само статут на потребители на електропреносната и електроразпределителните мрежи, но и статут на производители на електрическа енергия. Реализацията на произведената от тях електрическа енергия би била невъзможна без използването на тези мрежи. От това, че с акта се определят временни цени не следва, че той няма характер на индивидуален административен акт, доколкото създава задължения за неговите адресати и действа през един немалък период от време.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в акта липсват изложени фактически обстоятелства. Той не съдържа конкретни мотиви за това какви критерии се използват и въз основа на какви данни се определят временните цени за достъп. Посочването, че се използват служебно известни данни, например представената отчетна информация от дружествата, изисквана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници не представлява мотив. Въпросните данни никъде не са упоменати, нито в доклада, нито в решението. Не е ясно по какъв начин те са послужили за определянето на временните цени, след като същите са определени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е основание за отмяна на акта без спорът да бъде разглеждан по същество.

Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с констатациите в първоинстанционното решение за допуснати нарушения на материалния закон. При определянето на временни цени регулаторният орган не е освободен от законовото си задължение да спазва основните принципи на ценообразуване, залегнали в ЗЕ. Нарушено е правилото на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, тъй като определените цени не са обвързани с икономически обоснованите разходи за дейността. Не е ясно как е определен "относителният дял" от преференциалните цени и как е "съобразена тяхната структура и размер", съответно "изменението на инвестиционните разходи".

С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение като правилно и законосъобразно в посочената част и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са основателни в частите, касаещи решението на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено по жалбата на "Креми" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Комсомолска" № 24 решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел II т. 1, по следните съображения:

Решението в посочената част е недопустимо, поради наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на оспорването, настъпило в хода на съдебното производство. Съображенията за това са следните:

С решение № 12500/30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 6472/2013 г., по описа на ВАС, петчленен състав, първа колегия, с което се оставя в сила решение № 4071/22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 13918/2012 г., по описа на ВАС, четвърто отделение, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел II, т. 1 е отменено по жалба на "Респект" ЕООД. Следователно спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел II, т. 1 е разрешен в хода на първоинстанционното съдебното производство, с влязъл в сила съдебен акт, като е прието, че издаденото от ДКЕВР решение е незаконосъобразно и е отменено в посочената част. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влезли в сила решения по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество е настъпил в хода на съдебното производство, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение в частта му, в която е отменено решението на ДКЕВР по раздел II, т. 1, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационните жалби.

Ответникът по касация не е заявил претенция за присъждане на разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,