Решение № 854 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2010 г.

Решение № 854 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Монев Монев, гр. Елхово, ул. "Търговска" № 81, вх. "А", ет. 4, ап. 11 срещу решение № 19 от 4.02.2010 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 258/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели без да отчете, че същите са заинтересовани в личен и служебен план от изхода на делото. Излага подробни аргументи досежно фактическата обстановка по установяване на административното нарушение. Моли съда на отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от адв. Пламен Марков. Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Елхово, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и обосновано приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДП). Отказът на касатора да се подложи на тест с техническо средство, установяващо съдържанието на алкохол в кръвта, и на медицинско изследване, правилно е квалифициран като правопораждащ факт за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1369 от 18.10.2009 г., заради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Приел, че разпитаните по делото свидетели са потвърдили визираната в акта фактическа обстановка. Приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, а в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на това и в съответствие с обвързващата доказателствена сила на съставения акт направил извод, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП е законосъобразна. Този извод на съда е правилен и обоснован. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Съдът правилно установил фактическата обстановка по делото. Подробно анализирал събраните по делото доказателства и обосновал защо и кои показания кредитира и кои не. Изводите му са логични и в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователни са твърденията на касатора, че показанията на свидетелите - полицейски служители, са противоречиви и не доказват релевантните факти. Видно от самите показания и тримата свидетели са потвърдили факта, че касаторът е управлявал автомобила, бил е сам в него, видимо е бил в нетрезво състояние и е отказал проба за алкохол. Това категорично не кореспондира с показанията на другите трима свидетели - бащата, приятелката на касатора и негов приятел. Неоснователно е и твърдението, че показанията на полицейските служители не следва да се кредитират, тъй като те са заинтересовани в личен и служебен план. Фактът, че полицейските служители са изпълнявали служебните си задължения, констатирали са нарушението и са съставили акта за нарушение не означава автоматично, че показанията им не следва да се кредитират. Наред с това при цененето на техните показания следва да се отчита факта, че нарушението е извършено близо три месеца пред датата на съдебното заседание, на което са дадени показанията. Служебните задължения на полицейските служители предполагат ежедневно ситуации, подобни на констатираната, и е логично да има определено различие относно детайлите в показанията им. Противното би било странно и нелогично. Различието обаче не е такова, че да мотивира съда да не кредитира показанията им. Съдът правилно е ценил техните показания в контекста на останалите доказателства по делото и е направил обоснован извод за установяване на визираната в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Наред с изложеното, както правилно е посочил в мотивите си съдът, редовно съставеният акт за установяване на административното нарушение, по силата на чл. 189, ал. 2 АПК, има доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. Ангажираните от него доказателства не дават основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта. При безспорно установено нарушение от касатора по чл. 174, ал. 3 ЗДП - отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване и при липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът правилно приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства и въз основа на това е направил обосновани изводи. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,