Решение № 5840 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2009 г.

Решение № 5840 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Петков, пълномощник на Недка Недева Дянкова, Невена Петрова Рашкова и Райна Дянкова Симеонска, срещу решение № 67/3.08.09 г. и допълнително решение № 95/27.10.09 г. по адм. д. № 66/09 г. по описа на Административен съд - Търговище с молба за отмяната им като неправилни. Ответниците "Стройкомерс ТТ" ЕООД и община Попово в писмени становища излагат съображения за неоснователност на касационните жалби с молба оспорените решения да бъде оставени в сила. Ответникът РДНСК - Търговище не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-09-17/30.05.09 г. на началника на РДНСК - Търговище, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно висящото пред него производство по чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за установяване и премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда с търговски обекти и офиси, бл. "А", находящ се в УПИ ХI, кв. 105 по плана на гр. Търговище. Административното производство е започнало по молба на касационните жалбоподателки Дянкова, Рашкова и Симеонска при наличие на данни, че с влязло в сила решение по адм. д. № 113/08 г. издаденото за строежа Разрешение за строеж № 110/2.08.07 г. по тяхно оспорване е отменено. Срещу съставения в това производство Констативен акт № 14/29.04.09 г. е подадено от титуляра на разрешението за строеж "Стойкомерс - ТТ" ЕООД възражение с приложени съм него писмени доказателства относно депозирано искане за отмяна на основание чл. 246 АПК на влязлото в сила решение по адм. д. № 1626/09 г. на Върховния административен съд, с което е извършена касационна проверка на решението по адм. д. № 113/08 г. Въз основа на тези данни административният орган с оспорената Заповед № ДК-09-17/30.05.09 г. е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК висящото пред него производство по установяване на незаконен строеж в УПИ ХI, кв. 105. Така издадената административна заповед е подлежала на съдебен контрол, съгласно чл. 54, ал. 5 АПК по реда на раздел IV, глава десета АПК - подадената в 14-дневен срок от съобщението на акта жалба съдът разглежда в закрито заседание и в едномесечен срок от постъпването й се произнася с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разглеждането на жалбата по реда на чл. 215 ЗУТ не съставлява нарушение на съществено съдопроизводствено правило по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като нарушението не е засегнало правото на защита и на участие в делото на страните, вкл. оспорващите. С оспорените с касационните жалби решения № 67/3.08.09 г. и № 95/27.10.09 г. за допълване на първото състав на Административен съд -Търговище е отхвърлил /при непрецизен диспозитив на допълнителното решение/ оспорването по жалбата на касаторите Дянкова, Рашкова и Симеонска, като е приел, че заповедта е валидна и законосъобразна. Касационните доводи за нищожност и неправилност на решенията, обосновани с довода, че производството, в което е издадена оспорената заповед е образувано в изпълнение на влезли в сила съдебни решения са неоснователни, тъй като дори и в този случай преценката относно предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е в правомощието на административния орган, от което следва, че процесната заповед не е нищожна. Доказването по конкретния казус налага извод за законосъобразност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд и по съществото на спора, тъй като основание за квалифициране на строежа като незаконен на този етап от административното производство е влязлата в сила отмяна на разрешението за строеж, предвид което законосъобразното приключване на преписката е обусловено от резултата по искането за отмяна по чл. 246 АПК, на титуляра на разрешението за строеж. След като по повод допустимите касационни жалби извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд намира обжалваните решения процесуално недопустими, постановени в ненадлежно учредено, по повод недопустимо оспорване, съдебно административно производство. Оспорващите Дянкова, Рашкова и Симеонска не са разполагали с активна процесуална легитимация, тъй като както в ЗУТ, така и друг нормативен акт няма правна норма, която да задължава началника на съответната РДНСК да образува административни производства и да се произнася по искания на граждани или юридически лица за премахване на незаконни строежи. Началникът на РДНСК не е правораздавателен орган и няма за непосредствена задача защитата правата на отделни правни субекти, а упражнява правомощията си по чл. 225, ал. 1 ЗУТ служебно. Надлежни страни в производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са административният орган, извършителят на строежа и собственикът на поземления имот, в който строежът попада. В случая, поземления имот, в който се извършва процесния строеж, е актуван като частна общинска собственост и висящият спор по § 9 ДРЗУТ и евентуален такъв за собственост между касационните жалбоподатели и общината са ирелевантни в административното производство за установяване и премахване на незаконен строеж в спорния имот, както и за законосъобразността на издадените в това производство процедурни актове, вкл. заповедта за спиране на производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Подадена при липсата на активна процесуална легитимация първоначална жалба е била недопустима и не е могла да постави началото на допустимо съдебно производство. От тук следва недопустимост на постановените в това производство решения, което налага обезсилването им, оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника община-Попово за разноски, своевременно заявена в писмения отговор по касационната жалба, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,