Решение № 6719 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2014 г.

Решение № 6719 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на "Попов С. И. Е. " ООД гр. Шумен, ул. "Велики Преслав" № 45Б, представлявано от управителя Илия Атанасов Попов, против Решение № 610 от 17.03.2014 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2921 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт/РА/ № 03251200222/17.04.2013 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 331/22.07.2013 г. на Директор на дирекция "ОДОП "Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 10.2007-ДДС- в частта над 2000 лв, и лихва в частта над 1276,37 лв.; м. 02.2008-ДДС в частта над 4000 лв и лихва в частта над 2356,07 лв; м. 03.2008-ДДС в частта над 4000 лв и лихва в частта над -2304,96 лв; м. 04.2008-ДДС в частта над 8000 лв и лихва в частта над 4510,66 лв; м. 05.2008-ДДС в частта над 5000 лв, лихва в частта над 2754,84 лв; м. 09.2008-ДДС в частта над 4000 лв, лихва в частта над 1998,16 лв; м. 10.2008-ДДС в частта над 2000 лв и лихва в частта над 963,89 лв; м. 05.2009 - ДДС в частта над 4000 лв и лихва в частта над -1613,79 лв; м. 01.2010-ДДС в частта над 1000 лв и лихва в частта над -327,02 лв; м. 08.2010-ДДС в частта над 134 лв и лихва в частта над -35,76 лв; м. 02.2011-ДДС, м. 02.2011-ДДС в частта над 6000 лв, лихва в частта над -1295,01 лв., както и в тази, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 12.2007г,; м. 06.2009 г.; м. 09.2009 г.; м. 09.2010 г.; м. 11.2010 г.; м. 01.2011 г.; както и в тази, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО За 2007 г. КД в частта над -4115,57 лв, в частта над -2395,34 лв. лихви; Лихви върху авансови вноски-в частта над 3584,73 лв.; За 2008 г. КД в частта над -6530,53 лв, лихви за просрочие в частта над -2808,78 лв.; Лихви върху авансови вноски в частта над - 11680,44 лв.; За 2009 г. КД в частта над -15761,34 лв, лихви за просрочие в частта над -4952,64 лв.; Лихви върху авансови вноски в частта над 4272,05 лв.; За 2010 г. КД в частта над -2628,34 лв, лихви за просрочие в частта над -554,65 лв.; Лихви върху авансови вноски-в частта над 2196,04 лв. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против останалата обжалвана част на РА, а ответникът е осъден да заплати разноски. С разпореждане на съдия от Варненския административен съд от 29.04.2014 г. касационната жалба на ревизираното дружество против отхвърлителната част на първоинстанционното решение е оставена без движение, като на този касатор е даден 7 -дневен срок да представи доказателства, че жалбата му е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211 АПК. С молба от 19.05.2014 г. дружеството, чрез процесуалния си представител, се е позовало на субсидиарно приложение на чл. 287, ал. 2 ГПК, за да се приеме, че касационната му жалба е подадена в срок. С Разпореждане № 8372 от 20.05.2014 г., Варненският административен съд е върнал касационната жалба на дружеството против отхвърлящата жалбата против РА част на съдебното решение, което разпореждане като необжалвано, съгласно изявленията на процесуалните представители на дружеството, е влязло в сила. Въпреки заявеното в допълнителните писмени бележки на адв. Ж. Ялнъзов от 01.06.2015 г., че въпросното разпореждане не е е било валидно съобщено на страната, видно от съобщението за изпращане на копие от този съдебен акт /на стр. 24 от делото/, той е валидно връчен на 27.05.2014 г. именно чрез посочения адвокат като процесуален представител, поради което разпореждането за връщане на тази касационна жалба е влязло в сила и предмет на настоящото касационно производство е единствено оспорването от страна на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна на първоинстанционното съдебно решение, в частта му, с която по жалба на ревизираното лице РА е отменен и този касатор е осъден да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките на шивашки материали по фактурите на "Дамар" ООД. Необосновано съдът приел, че съдебно-счетоводната експертиза доказвала наличието на родово-определените стоки при доставчика и предаването им на ревизираното лице. При съществено нарушение на процесуалните правила, съдът изобщо не обсъдил задълбочено оспорените доказателства относно предаването и транспортирането на вещите. Транспортирането не можело да се докаже само с писмени обяснения на посочените за шофьори на доставчика. Не е доказано плащането в брой на по-голяма част от процесните фактури. Не е доказно наличие на стоков поток при проследяване на предходните доставки на "МР транс " ЕООД и "Хронос стил " ЕООД. Неправилно съдът приел, че решението по адм. д. № 766/13 г. на състав на първо отделение на ВАС, с което е отменен РА на доставчика "Дамар " ООД, с който на РЛ е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди, частично съвпадащи в процесните, потвърждава изводите за реалност на процесните доставки. Само една малка част от фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит с посочения РА на доставчика могат да се свържат с процесните доставки. Решението в обжалваната част е неправилно и в частта по ЗКПО, където съдът е пренебрегнал доказаните основания за увеличаване на финнасовия резултат по чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска се отмяна на решението в посочената част, постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против тази част на РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Попов С. И. Е. " ООД гр. Шумен, чрез адв. Колев и адв. Ялнъзов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение в оспорената част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът по делото в посочената част е бил относно реалността на доставките по фактурите на "Дамар" ООД с предмет различни ведове шивашки материали, като първа предпоставка за признаване на получателя по фактурите на право на приспадане на данъчен кредит и на разходи по ЗКПО. Фактическите изводи на административния съд за доказване на посочения факт с правно значение са обосновани на събраните по делото доказателства. Още в ревизионното производство са представени съпътстващи фактурите доказателства за предаване на стоките по преките доставки, а също и фактури и приемо-предавателни протоколи с предходни доставчици /папка 7 на приложението/, а доколкото във фактурите по преките доставки е посочено плащането им по банков път изцяло неоснователно е касационното оплакване, че не е доказано плащане в брой. Оспорените частни свидетелстващи доказателства нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила и следва да бъдат преценявани съвкупно с всички събрани доказателства, както е постъпил и първоинстанционният съд. В тази връзка, представените в ревизионното производство писмени обяснения на управителя и шофьори на доставчика, работили по регистрирани трудови договори в дружеството /стр. 705 и 677, папка 3 на приложението/, относно транспортирането на стоките и начина на извършване на доставките, подкрепят недвусмислено направените фактически изводи за предаване на стоките, макар и да не са годни доказателства за транспортирането им. Относно липсата на доказателства за транспортирането на родовоопределени стоки, Върховният административен съд, следвайки последователната практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС, многократно е приемал, че при доказано предаване на стоката като начин за прехвърляне на правото на собственост върху нея, липсата на доказателства за транспортирането й не следва да се възлага в тежест на добросъвестния получател по облагаема доставка. Вярно е поддържаното в касационната жалба, че данъчните периоди, предмет на РА на прекия доставчик, който е отменен с цитираното решение на ВАС, в които е отказано право на данъчен кредит по предходни доставки на шивашки материали на "МР транс " ЕООД и "Хронос стил " ЕООД не съвпадат напълно с процесните, но така или иначе в мотивите на посоченото съдебно решение е признат за установен фактът на реални договорни отношения между фирмите предходни доставчици и "Дамар" ООД. Освен това, с експертното заключение е установено получаване на стоки от рода на процесните от прекия доствачик и от друг предходен доставчик-италианската фирма "Fin tes SRL", за което са педставени и фактури. Отделно от това, предметът на доказване е фокусиран върху реалността на преките доставки и доказателствата за предходните са по-скоро косвени доказателства за посочения релевантен факт. Неоснователно е касационноно оплакване за преценката и доказателствената стойност на експертното заключение. С основание в отговора на касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е направил изводите си за доказано предаване на родово-определените стоки на базата на заключението на експертизата. Заключението на вещото лице е установило, че предметът на дейност на ревизираното дружество е шивашко производство на мъжка конфекция на ишлеме под търговската марка " Elite Collection", а фирмата пряк доставчик има предмет на дейност търговия на едро и дребно с текстил и е известна във Варна като търговец на шивашки материали, както и че е разполагала с достатъчно стока, за да я продаде на ревизираното дружество. Експертното заключение категорично е установило редовно завеждане на процесната стока в счетоводството на ревизираното дружество и изписването й за влагане в производството на ревизираното дружество. Вещото лице, след проверка в счетоводството на прекия доставчик, е дало заключение за налични протоколи от годишни инвентаризации в края на всяка от ревизираните години за налични стоки в склад на дружеството. Като е съобразил всичко изложено, първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития и разходи и в съгласие с материалния закон е отменил РА в посочената част. Решението му, в тази част, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 625 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение