Решение № 7184 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2009 г.

Решение № 7184 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на И. Д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив и на пълномощника на "Арис-Илиана" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пещера срещу решение № 1187 от 3.09.2009 г. по адм. д. № 308/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Първо отделение, ХII състав. С първата касационна жалба се атакува посоченото решение в частта му, с която е прогласен за нищожен РА № 1300-718 от 5.11.2007 г. на Териториална данъчна дирекция - гр. Пазарджик. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. С втората касационна жалба се атакува решението, в частта му с която първоначално подадената жалба е била отхвърлена за сумите 3711.11 лв. за ДОО, 188.74 за ДЗПО, 9. 26 лв. за ГВРС, ведно с лихвите. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на И. Д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив и основателност на касационната жалба на "Арис-Илиана" ЕООД. Касационните жалби са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество първата е неоснователна, а втората - основателна. По касационната жалба на И. Д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. За да прогласи нищожността на ревизионни акт в тази му част, съдът е приел, че след като за ревизираните периоди има издадени АПВ и ДАПВ, то изменението на вече определените данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 133- чл. 134 от ДОПК, което не е направено в случая. Ревизията не е възложена от Териториалния директор при условията на чл. 134 от ДОПК. Решението в обжалваната му част е правилно. В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично в ал. 1 е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и ДАПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК /до изменението в чл. 129, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът за стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и са упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения-признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. Според последния текст, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалния директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде ревизионния акт, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият ревизионен акт, в тази му част е нищожен. Правилно съдът е отбелязъл в мотивите, че редакцията на чл. 129, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., е след образуване на процесното ревизионно производство. В този смисъл са постановените вече съдебни решения на ВАС, Първо отделение за тази случаи. По изложените в настоящите мотиви съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна. По касационната жалба на "Арис-Илиана" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пещера. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през процесния период 2003 г. - 2005 г. съдружници в "Арис-Илиана" ООД са Илиана Николова Анастасиу, Ивайло Георгиев Левичаров и Вълко Николов Дончев, като последният е бил заличен като съдружник, съгласно съдебно решение от 21.07.2004 г. Като управител на дружеството е вписана в търговския регистър Илиана Николова Анастасиу, а със съдружниците Ивайло Георгиев Левичаров и Вълко Николов Дончев са били сключени така именувани "договори за управление", без тези лица да са били вписани в търговския регистър като управители. Действително, съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат по договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В случая това законово изискване е било спазено. Обаче не е била направена следващата дължима крачка - тези две лица да бъдат вписани в търговския регистър като управители. Съгласно чл. 119, ал. 1, т. 2 от ТЗ за вписване на дружеството в търговския регистър едно от изискванията е да е назначен управител или управители на дружеството. Според втората алинея на същия текст в регистъра се вписват данните по т. 2.