Решение № 273 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 742/2026 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по подадена от Т. Д. З. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 1215/05.11.2025 г. по в.гр.д. № 2351/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърждаващо решение № 313/12.06.2025 г. по гр.д. № 442/2024 г. на Районен съд – Асеновград, с което е признато за установено, че настоящият молител дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД вземания по договор за издаване на международна кредитна карта от 15.11.2018 г., а именно: 484,16 - главница, ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, 144,91 лева - възнаградителна лихва за периода от 06.11.2020 г. до 11.03.2023 г., 328,12 лева - мораторна лихва за периода от 06.11.2020 г. до 06.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 685/2023 г. на Районен съд – Асеновград. В молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение по горецитираното дело противоречи на влязлото в сила решение по гр.д. № 1173/2022 г. на Районен съд - Асеновград, тъй като пререшава решен вече правен спор между банката и Т. З.. Развиват се доводи, че договорът за издаване на кредитна карта от 15.11.2018 г., който е предмет на в.гр.д. № 2351/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, не е такъв за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, а представлява бонус клауза – част от основния договор за кредит от 2018 г., сключен между “Банка Пиреос България” АД, кредитополучателя Т. Д. З. и съдлъжника П. Т. К., за вземанията по който е образувано гр.д. № 1173/2022 г. на Районен съд – Асеновград, приключило с влязло в сила решение, според което кредитополучателят не дължи суми по основния договор. От това се извежда тезата, че З. няма задължение по бонус клаузите към основния договор. Добавя се, че банката не е успяла да докаже реалното предоставяне на сумата от 500 лева, което показвало, че тази бонус клауза е част от основния договор за кредит и представлява условие за отпускането му. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Пловдив и присъждане на разноските по делото. От ответната страна “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на молбата за отмяна. Акцентира се, че между страните са сключени два самостоятелни договора, което опровергава твърденията на молителя за връзка между делата и необходимост същите да бъдат решени по един и същи начин. В проведеното открито съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответната страна не се представлява, като в нарочна молба поддържа изразеното становище по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е допустима. Подадена е от легитимирано лице – ответник в исковото производство. Депозирана е на 02.02.2026 г., в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, считано от влизане в сила на атакуваното въззивно решение – на 05.11.2025 г. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага наличие на противоречиви влезли в сила съдебни решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна. Според задължителните разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК вр. с чл. 307, ал.4 ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, както и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делата, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая се установява субективното тъждество - съдебните решения са постановени по дела, по които страни са ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ответникът Т. З.. С атакуваното решение по в.гр.д. № 2351/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено първоинстанционното по гр.д. № 442/2024 г. на Районен съд – Асеновград, с което е уважен положителният установителен иск за съществуване вземанията на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Т. З., произтичащи от договор за издаване на международна кредитна карта от 15.11.2018 г. С въведеното като основание за отмяна решение по гр.д. № 1173/2022 г. на Районен съд – Асеновград, потвърдено с решение по в.гр.д. № 923/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен иск за установяване вземанията на банката от Т. З. на основание договор за потребителски кредит от 06.11.2018 г., с мотива, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. В случая между страните са сключени два отделни договора – за потребителски кредит и за издаване на кредитна карта. По всеки от тях е възникнало самостоятелно облигационно правоотношение, т.е. налице са две различни основания – предмет на горепосочените две съдебни производства. Поради това неоснователни остават твърденията на молителя, че кредитната карта представлява част, клауза от договора за кредит от 2018 г. Този извод не се променя от отбелязаното в титулната част на договора за издаване на международна кредитна карта, че З. има задължение – заем от 15 000 лева, с краен срок за издължаване м. 11.2025 г., което касае проучването на имущественото му състояние и не засяга самостоятелния характер на възникналите отделни правни връзки между банката кредитор и длъжника. При тези данни не се установява обективно тъждество между двете дела, което води до необоснованост на поддържаното от молителя твърдение за наличие на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Това препятства осъществяването на преценка за тяхната правилност на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо, подадената от Т. З. молба за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора право на разноски има ответната страна, която не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не й се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,