Решение № 15666 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2013 г.

Решение № 15666 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. директора на Областна дирекция на МВР- Велико Търново, подадена чрез процесуален представител, против решение № 288/04.06.2013 г. по адм. д. № 199/2013 г., постановено от Административен съд Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответникът - Милен Ангелов Маринов оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед № Яз-462/08.02.2013 г. на ВНД Зам. директор на ОД на МВР-Велико Търново, с която на основание чл. 224, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на Милен Ангелов Маринов -старши инспектор, категория В, ВНД началник на сектор "Криминална полиция", РУ "Полиция"-Велико Търново- при ОД на МВР-Велико Търново- е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Според фактическите обстоятелства, изложени в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт служителят допуска нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в следното: за периода 30.06.2011 до 19.12.2012 г., като началник на група "Тежки престъпления", сектор "Криминална полиция"- Маринов не е упражнил контрол над подчинените си служители- инспектори Даниел Станчев, Ивелина Червенкова, Георги Бокушев и Петко Иванов- за това, че след като им са били разпоредени правила за окомплектоване на материалите в делата на оперативен отчет /съгласно Инструкция рег. № Iз-1/2009 г. за оперативния отчет в МВР/не са изготвили справки по изпълнението на утвърдените планове за работи и справки по дадени писмени указания и не е упражнил последващ контрол - което поведение представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че административният акт е незаконосъобразен издаден е в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решаващият извод на съда е, че заповедта не съдържа задължителни по закон реквизити- кои разпоредби са нарушени от санкционираното лице и доказателствата въз основа на които е установено нарушението. Решението е правилно. Съдът установява правно релевантните за съдебно административния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт и необоснованост. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на касатора, че административният съд допуска нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт е неоснователно. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че нито в оспореният административен акт, нито в придружаващата го административна преписка -не се сочи кои законови задължения, респективно кои задължения по длъжностна характеристика - е нарушил Маринов. Правилни и споделени от настоящата инстанция са и разсъжденията на съда относно определянето на вида на наказанието и липсата на съображения на административния орган относно описание на последиците, които настъпват в резултат на вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина. Ирелевантно, с оглед крайния резултат е погрешно възприетото от първоинстанционния съд, че за извършеното от Маринов нарушение, за което се предвижда санкция - "порицание" за наказващия орган е задължително условие издаване на писмена заповед по чл. 230, ал. 1 ЗМВР - за образуване на дисциплинарно производство. Оспореният административен акт е отменен не единствено на това основание, а по сочените по-горе нарушения на производствените правила и материалния закон. С оглед горното, решението на АС -Велико Търново е постановено след като съдът съобразява всички относими към спора доказателства и факти, което го прави обосновано и опровергава твърденията за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение