Решение № 221 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2734/2014 г.

Решение № 221 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2734/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1190/11.06.14 г., постановено по гр. д. № 803/14 г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 1495/9.08.12 г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14 г. по т. д. № 2326/08 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 9.12.08 г. до 29.12.08 г., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба, като възразява, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която е следвало да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение № 273/8.10.15 г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалваното решение в частта за определената начална дата на присъдената законна лихва върху главницата. С решение № 1190/11.06.14 г., постановено по гр. д. № 803/14 г. от Софийският апелативен съд е потвърдено решение № 1495/9.08.12 г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14 г. по т. д. № 2326/08 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 32519.22 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 4/5 идеални части от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода от 1.01.04 г. до 31.03.04 г., ведно със законната лихва от 9.12.08 г. Видно от исковата молба ищецът - настоящ ответник по касационната жалба е направил искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на иска. Исковата молба е постъпила в съда на 29.12.08 г. При тези данни съставът на ВКС намира, че въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 9.12.08 г. до 29.12.08 г. е недопустимо, като поставено по искане, каквото не е било предявено. Липсват основания за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, доколкото постановеният диспозитив от въззивния съд е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и в същия липсва изписване на датата, от която е присъдена законната лихва. В частта, допусната до касационно обжалване, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решения следва да се обезсилят на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и да се прекрати производството по делото. С оглед на произнасянето по същество на касационната жалба съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и в частта за разноските. В случая резултатът от разглеждането на касационната жалба няма за последица изменение в разпределената от въззивния съд отговорност за разноските. Законна лихва е присъдена за период след предявяване на иска, поради което същата не се съобразява при съпоставяне на уважената и съответно на отхвърлената част на иска съгласно чл. 78 ГПК. По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила в частта за разноските. По разноските за касационното производство. Разноските на касатора по представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 2095 лв., от които 2040 лв. за адвокатско възнаграждение, а на ответника - в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3612 лв. И двете страни са направили възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на насрещната страна. С оглед на подадената касационна жалба, в която се обжалва въззивното решение в частта за осъждане на касатора да заплати главница в размер на 32519.22 лв. и на законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба, както и е подаден отговор на касационната жалба, като касационното обжалване бе допуснато само в частта за присъдената законна лихва, съставът на ВКС намира, че не следва да се намаляват уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения от страните. За разпределение на отговорността за разноските за касационното производство съдът определя обжалваемия интерес на сумата от 32818.37 лв. (32519.22 лв. и 299.15 лв. - разликата в присъдената законна лихва за периода от 9.12.08 г. - 29.12.08 г.). Касаторът има право на разноски в размер на 18.60 лв., а ответникът - на 3579.08 лв., поради което касаторът следва да заплати по компенсация на ответника сумата от 3560.47 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд