Решение № 3305 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2010 г.

Решение № 3305 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Е. Божикова, като пълномощник на "Елстрой" ЕООД, гр. Смолян и Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 19/28.06.2010 г., постановено по адм. д. № 10/09 г., по описа на Окръжен съд гр. Пловдив. В жалбата на дружеството се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че незаконосъобразно съдът не е взел предвид издадените и влезли в сила ДРА на преките му доставчици. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което се е позовало на оспорени от него и представени при повторното разглеждане на делото частни документи. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба на "Елстрой" ЕООД и основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Производството пред окръжния съд е повторно и в изпълнение указанията, дадени с Решение № 9935 от 22.07.2009 г. по адм. д. № 4981/2009 г., ВАС, I отд. Във връзка с отменителното решение, предмет на обжалване пред окръжния съд АС е бил РА № 2100119/29.05.2006 г. на ТД на НАП - гр. Смолян, в частта в която е потвърден с Решение № 751/27.07.2006 г. Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 43 406,38 лв. и лихви в размер на 25 531 лв. С обжалваното решение съдът е отменил процесния Ревизионен акт в частта, в която на "Елстрой" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 786,68 лв. по фактури издадени от "Интеркомерс-21" ЕООД - гр. Русе, ведно с лихви за забава, както и в размер на 27 765,83 лв. по доставки на ТД "Кабелснаб" АД - гр. София, ведно с лихви за забава и е отхвърлил жалбата на "Елстрой" ЕООД, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 4 887,44 лв. по доставки на "Алекс" ЕООД - гр. Пазарджик, и в размер на 9 121,51 лв. по доставки на "Радес-Р" ЕООД -гр. София. По жалбата на "Елстрой" ЕООД За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че не са ангажирани надлежни доказателства за реалността на услугите, досежно доставките по фактурите, издадени от "Алекс" ЕООД -гр. Пазарджик и "Радес-Р" ЕООД - гр. София. От процесуалния представител на ответника е оспорена достоверността на датите на съставяне на приложените протоколи обр. 19, поради което в тежест на жалбоподателя е да докаже тяхната истинност. Същият не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването, поради което съдът е приел, че представените протоколи обр. 19 нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и с тях не се установява изпълнение на СМР на посочените дати. Относно реалността на доставките, въпреки отменителните указания на ВАС, не са ангажирани други доказателства, поради което съдът е приел, че не се установява действително извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) през съответните данъчни периоди, поради което начисленият ДДС е без правно основание за това, респективно липсва основание за ползване на данъчен кредит по тези фактури. Решението в тази си част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Както правилно е приел съдът, указанията в отменителното решение на ВАС са свързани с установяване наличието на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като само формалното начисляване на данъка при издателите на фактурите по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е достатъчно основание за признаване на право на данъчен кредит, ако преди това не е доказано, че доставките са реални. В тази насока правилно съдът е приел, че оспорените частни документи, не следва да бъдат кредитирани досежно тяхната дата на съставяне, тъй като доказателствената тежест е на касатора, който не е ангажирал допълнителни доказателства. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на влезли в сила ДРА по отношение на доставчиците, тъй като в същите не са извършени констатации относно доставките в качеството им на доставчици - продавачи, а само досежно доставките по които са получатели. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП За да постанови обжалваното решение в частта с която е отменил РА, съдът е приел, че по процесните 3 бр. фактури, издадени от "Интеркомерс-21" ЕООД - гр. Русе, е начислен ДДС в размер на общо 10 786,68 лв., както и по 8 бр. фактури, издадени от ТД "Кабелснаб" АД - гр. София, с ДДС в размер на общо 27 765,84 лв., т. е. изпълнени са изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Относно факта на реалност на доставките, съдът е обсъдил приетите в хода на новото разглеждане на спора писмени доказателства, а именно 14 бр. искания за отпускане на материални ценности от 2001 г, 2002 г. и 2003 г., 12 бр. протоколи обр. 19 от 2003 г. и 3 бр. складови разписки. Във връзка с оспорване достоверността на датите на съставяне на приетите документи е допуснато изслушване на допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която съдът е приел, че е установена реалността на доставките, тъй като стоките са използвани и вложени в обекти на жалбоподателя, които впоследствие са предадени от него и приети от възложителите. Решението в тази си част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на процесните доставки различни електроматериали - кабели, трансформатори, токови защити, шини, виброгасители, изолатори и др От прието без оспорване от страните заключение на ССЕ правилно съдът е приел за установено, че от представените хронологични регистри на сметка 401 "Доставчици" за процесните данъчни периоди, стоките, предмет на процесните фактури, са влагани непосредствено след закупуването им в конкретни обекти и са изписани на разход чрез дебитиране на сметка 601 "Разходи за материали" в периода на издаване на съответната фактура. Всяка фактура е придружена от складова разписка за приемане на стоките в склада на предприятието и от искане за отпускане на материални ценности за влагане на материалите по фактурата в конкретен обект, изграждан от жалбоподателя. Складовите разписки и исканията са с дати, идентични с датите на посочените фактури. В складовите разписки са посочени номерата на фактурите за доставка, а в исканията са посочени имената на обектите, в които се влагат съответните материали. За обектите в които са използвани процесните материали от касатора са издавани фактури за актуваните работи, като получатели по фактурите са "НЕК" ЕАД - ГУП "Трафоелектроинвест" - София, Държавно лесничейство - гр. Ардино, "ТМСИ" ЕООД - Смолян, П. Мрежи ВН - район Пловдив, "Герзовица" ООД -Смолян, "Електроизграждане - инженеринг" ООД - София, "Минстрой -Родопи" АД - гр. Мадан, съгласно предоставените на вещото лице фактури, придружени от протоколи обр. 19. Стойностите на издадените от "Елстрой" ЕООД - гр. Смолян фактури са отразени като приход по кредита на сметки от група 70 "Приходи от продажби", а ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 "Начислен ДДС от продажбите", като въз основа на проверените книжа и счетоводните записвания за процесните данъчни периоди може да се заключи, че стоките по фактурите, издадени от доставчиците "Интеркомерс-21" ЕООД - гр. Русе и ТД "Кабелснаб" АД - гр. София, са получени от жалбоподателя "Елстрой" ЕООД - гр. Смолян и са вложени в посочените обекти. При така установеното правилно окръжният съд е приел, че е установен факта на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и са налице останалите предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.), като данъка е начислен като задължение към бюджета. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на доказателства за реалност и по точно за материален и кадрови ресурс на доставчиците. В мотивите на отменителното решение на ВАС е прието за установено, че данъкът по процесните доставки е начислен в счетоводствата на доставчиците като задължение към бюджета, а доказателствената сила на приложените ДРА на доставчиците, респ. липсата на корекции в тях, следва да се преценява според обстоятелството дали ревизиращите са имали действителен достъп и са извършили проверка в счетоводството на проверяваното лице или при отсъстващ доставчик ревизията е извършена само въз основа на документите от данъчното досие на субекта. При тези констатации, указанията в мотивите на решението на ВАС, правилно съдът е обсъдил само основанията за наличие на реалността на процесните доставки. Неоснователен е довода в жалбата за липса на доказателства, че вложените в обектите изграждани от дружеството материали са доставени именно от процесните доставчици. Експертизата е допусната с оглед оспорване на представените частни документи във връзка с процесните доставчици и именно за тези документи вещото лице е дало заключение, че след проверка на счетоводните записвания може да се заключи, че стоките по фактурите, издадени от доставчиците "Интеркомерс-21" ЕООД - гр. Русе и ТД "Кабелснаб" АД - гр. София, са получени от жалбоподателя "Елстрой" ЕООД - гр. Смолян и са вложени в посочените обекти. В тази насока е неоснователен довода, че проверка е направена само в счетоводството на получателя, тъй като въз основа на тази проверка е установена последващата реализация на процесните заприходени стоки и реализираните приходи, което установява факта на реалност на доставката. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение