Решение № 251 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 315/2012 г.

Решение № 251 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 315/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на А. В. П., за отмяна на влязло в сила на 15.10.2009 г. решение по гр. д. № 34936/2008 г. на Софийски РС. Поддържа, че е узнала за решението от баща си В. С. П., ищец по делото, след като с решение от 23.12.2011 г. по гр. д. № 969/2011 г. на ВКС не е допусната отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че в производството по делото е следвало да участва и майка й Р. П., съпруга на ищеца, тъй като предмет на негаторна защита с иска по чл. 109 ЗС е бил недвижим имот, за правото на собственост върху който ищецът се е позовал на придобивна давност, осъществявана по време на брака му с П. П. е починала на 16.06.2011 г., имала е право да участва в процеса като другар, но не е била конституирана. Молителката е нейна наследница по закон и с това обосновава наличие на основание по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав на ВКС, I г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е отхвърлен предявен от В. С. П. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на поставените ограждения около У..... от кв..... по плана на [населено място], м. "З.", с което се препятства достъпа до имота на ищеца. Искът е отхвърлен като неоснователен поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване е осъществяване на десетгодишно владение в периода от 1996 г. до 2008 г. върху нежилищно помещение с площ от 33 кв. м на приземния (първи етаж) в сградата и мазе под него с площ от 14 кв. м, които е завладял през 1985 г. и преустроил в жилище. Установено е по делото, че през 2007 г. правото на собственост върху терена и сградата са придобити от ответника на основание договор за замяна, сключен със Столична община, след което ответникът е съборил сградата, която е била обявена за опасна като самосрутваща се. Прието е, че владението е непротивопоставимо на общината поради установения мораториум за придобиване на държавни и общински имоти на това оригинерно основание с § 1 от ЗДЗС ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Установено е по делото, че дворното място, съставлявало пл. №.. и апартаменти № №.. и ... от сграда, построена в имота, са били отчуждени от В. П. на основание чл. 5 ЗТСУ отм. и имотите са били актувани като държавни през 1987 г. Със заповед № РД - ... от ..... г. кметът на СО е отказал да отмени отчуждаването на имота поради това, че не са били налице предпоставките за това по чл. 5 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С решение по адм. д. № 564/1997 г. на СГС, III отд. заповедта е била потвърдена. Решението, с което е отхвърлен искът на В. П. срещу [фирма], [населено място], отмяна на което се иска, е влязло в сила на 15.10.2009 г. Наследодателката на молителката е починала на 16.06.2011 г. С решение от 23.12.2011 г. по гр. д. № 969/2011 г. на ВКС, I г. о. не е допусната отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по искане на В. П. Липсват данни наследодателката на молителката да е узнала решението приживе, както и молителката да е узнала същото преди посочената в молбата дата - 23.12.2011 г., поради което и по аргумент от чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна е допустима като подадена в срок. Молителката е законен наследник на Р. П., съпруга на ищеца по гр. д. № 34936/2008 г. на Софийски РС, в чиято правна сфера рефлектират правните последици на влязлото в сила решението. Молителката е наследила процесуалното право на наследодателката си да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, което я обвързва и в производството по което е била лишена от участие поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е конституирана като страна в качеството й на необходим другар. Молбата е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение ще бъде отменено и делото върнато на Софийски районен съд за разглеждането му от фазата на конституирането на молителката като ищец по иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.