Решение № 321 от 9.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 285/2010 г.

Решение № 321 от 9.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 285/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 121 от 3.11.2009 г. по внохд № 291/09 г. Окръжният съд - гр. Ямбол потвърдил присъдата на Районния съд - гр. Ямбол, постановена по нохд № 239/07 г., която подсъдимия К. Д. Д. е осъден на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Постъпило е искане от осъдения Д. за възобновяване на наказателното производство при условията на чл. 420, ал. 2 във връзка с чл. 421, ал. 3, чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК като се твърди, че са налице всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Пред ВКС защитата на осъдения представя писмени съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. В искането за възобновяване и допълнителните съображения са посочени основанията, предопределили претенцията на осъдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и искането за връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва се съответността на обвинителния акт на изискванията на чл. 246 НПК и дейността на първоинстанционния съд по оценката на доказателствата, като най-общо се твърди, че само са посочени доказателствените източници, без анализ и съвместна преценка. Въззивното решение е постановено по жалба на подсъдимия, като възраженията, развити в хода на въззивното производство, идентични с тези, поставени на вниманието на ВКС, са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Изложените от ЯОС съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Вярно е, че мотивите на първоинстанционният съд са лаконични в частта по оценката на доказателствата, но това не налага извод за наличието на основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Тази лаконичност е отстранена от въззивния съд. Видно от мотивите на атакуваното решение (л. 2-4) в детайли е изследвана достоверността на доказателствените източници, като са посочени основанията, поради които съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия и св. Х. Не само установените помежду им отношения обясняват поддържаната от тях теза, а най-вече опровергаването й от останалите, събрани по делото доказателства, е основата за дискредитирането им. На същото място е видно, че отделните елементи на доказателствената съвкупност са оценени и във взаимната им връзка и тъкмо това е предопределило възприемането на едни и отхвърлянето на други от тях (като тези, изводими от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х). Обстоятелството, че инкриминираната по делото фактура е без дата и подробности относно продадената стока, не се отразява на възможността за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК, свързано с предявеното обвинение. При разглеждането на делото не са допуснати претендираните от осъдения нарушения на процесуалните правила, както и други такива, за които ВКС следи служебно. Всички обстоятелства от кръга на главния факт са изяснени изцяло въз основа на надлежно събрани доказателства, оценени адекватно на обективното им значение и при връзката помежду им. Установеното от фактическа страна разкрива признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на искателя. При отсъствието на предпоставките на чл. 55 НК, правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като по вид, размер и начин на изтърпяване наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Предвид изложеното на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение