Решение № 56 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2010 г.
ВКСII гражданско отделение21.02.2011 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Й. П. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение Nо 217 от 25.01.2007 г. по гр. д. Nо 817/2005 г. на Районен съд- Асеновград, Решение Nо 242/14.02.2008 г. по гр. д. Nо 588/2007 г. на Окръжен съд- Пловдив и Решение Nо 679/27.07.2010 г. по гр. д. Nо 1597/2008 г. на ВКС-IV отд., на основание по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Осъжда В. Й. П. с ЕГ Nо [ЕГН] от[населено място] ул. "С. " Nо 20 да заплати на ответниците по молбата за отмяна Н. К. К. с ЕГ Nо [ЕГН] и на М. И. К. с ЕГ Nо [ЕГН], и двамата от[населено място] ул. "С. " Nо 20, на всеки един от тях по 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, разноски по отменителното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 56 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска В. Й. П. от [населено място] иска да бъде отменено влязлото в сила Решение № 217 от 25.01.2007 г. по гр. д. Nо 817/2005 г. на А. районен съд, Решение № 242/14.02.2008 г. по гр. д. Nо 588/2007 г. на П. окръжен съд и Решение № 679/27.07.2010 г. по гр. д. Nо 1597/2008 г. на ВКС-IV отд., на основание по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на посоченото решение по същество на уважения иск, както и за необходимостта от участие по делото, обусловено от това, че е съпруг на една от ответниците по насрещния, заявен от Н. и М. К. и уважен частично иск за собственост по чл. 108 ЗС, на идеална част от построената в процесния имот триетажна жилищна сграда. С молбата за отмяна се прилага Акт за граждански брак от 5.04.1981 г.. Ответниците по молбата за отмяна оспорват основанието на която се иска отмяната, като възразяват, че в молбата липсва посочено придобивно основание на правото на собственост по отношение на сградата в режим на съпружеска имуществена общност, което би обусловило засегнати права на собственост на молителя, в качеството му на съпруг на З. Г. П., както и се поддържа довод, че по отношение на триетажната сграда, съпругът на З. К. няма вещни права. По подадената молба за отмяна, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С влялото в Решение Nо 242/14.02.2008 г. на ОС-Пловдив / оставено в сила[населено място] Nо 679/27.07.2010 г. на ВКС- IV отд. по гр. д. Nо 1597/2008 г. / е отменено решение на РС-Асеновград по отхвърлените ревандикационни искове на З. П., К. С. и В. П. срещу Н. К. и М. К. в тяхната установителна част и е постановено ново решение, с което е признато за установено по отношение Н. К. и М. К., че З. П., К. С. и В. П. са собственици общо на 1/4 идеални части от следния недвижим имот- дворно място с идентификатор 00702.511.56 по КК на [населено място]. Със същото решение е отменено решението на първата инстанция по отхвърлените, предявени като насрещни искове на Н. К. и М. К. за ревандикация на 1/4 идеална част от дворно място с идентификатор 00702.511.56 по КК на[населено място], както и на 1/4 идеална част от построената в имота триетажна жилищна сграда в тяхната установителната част, като е постановено ново решение, с което по отношение на З. П., К. С. и В. П. е прието за установено, че Н. К. и М. К. са собственици на 1/4 идеална част от дворно място с идентификатор 00702.511.56 по КК на [населено място], както и на 1/4 идеална част от построената в имота триетажна жилищна сграда. Представеният Акт за граждански брак от 05.04.1981 г., установява, че В. Й. П. и З. Г. К. са съпрузи, сключили граждански брак на 05.04.1981 г.. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, аналогично на отменения чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.), гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителят В. Й. П., съпруг на ответника по насрещния иск З. Г. П., няма качеството на задължителен необходим другар, обвързан със силата на пресъдено нещо от уважения срещу съпругата му З. П. установителен иск за собственост, в обем на 1/4 идеална част за Н. и М. К. от двуетажната жилищна сграда, изградена по силата на Договор за групов строеж. Дворното място с идентификатор 00702.511.56 по КК на[населено място] / бивш парцел IV в кв. 322 по плана на[населено място] към 1924 г., съответно парцел XII-1389 от кв. 166 по РП на[населено място] към 1962 - 1986 г., съответно парцел XII-263,264 в кв. 28 по РП на[населено място] към 1997 г. / е съсобствено между наследниците на Г. К. П. и неговия брат Н. К. П. / при вписан отказ от наследство на майката и двете сестри / при права - за наследниците на първият 3/4 идеални части и за вторият - 1/4 идеална част. Намиращата се в това дворно място стара едноетажна жилищна сграда е собственост на Н. и М. К. Триетажната жилищна сграда, обем на 1/4 идеална част е собственост на Н. и М. К., а останалите 3/4 идеални части - на З. Г. П., К. Г. С. и В. П.. За да стане едно лице собственик на построеното в чужд/ било то съсобствен недвижим имот/ разпоредбата на чл. 63 ЗС изисква в негова полза да е учредено право на строеж. При липса на взаимно учредена суперфиция между съсобствениците, която да обори презумпцията на чл. 92 от ЗС или друго релевирано правно основание, следва че изградените жилищна сграда е станала собственост на собствениците на терена и то в онзи обем права, които същите притежават в съсобствеността на терена . Сам по себе си факта на построяване / изграждане/ на обект на собственост в чужд недвижим имот от лице, което не е собственик на терена, не е основание и не обуславя възникване на правото на собственост/. З. П., като съсобственик на процесното дворно място заедно със сестра си К. С. и майка си В. П., основание чл. 92 ЗС, придобива само идеална част от съсобствена вещ, а не обособен самостоятелен обект на собственост по време на брака си[населено място]. Изградените по време на брака на единия от съсобствениците жилищна сграда става имущество съпружеска имуществена общност, тъй като едната презумпция/ по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. - отм. не може да се обори с друга законова презумпция - а именно по чл. 92 ЗС във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗС. Придобитата от съсобствениците на дворното място общо, без взаимно учредена суперфиция, жилищна сграда се подчинява на режима на съсобствените вещи по чл. 30 и сл. ЗС, като е недопустимо само една определена идеална част от тази съсобственост да възникне по силата на приращението, друга част като друг вид съсобственост - бездялова, т. е. като такава и по чл. 19, ал. 1 СК - от 1985 г. - отм. Граматичното тълкуване на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. -отм./респ. нормата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. - отм./ визира като обекти на съпружеската имуществена общност, придобити по време на брака права от единия съпруг по отношение на движими и недвижими вещи. В хипотезите на придобиване на такива вещи чрез приращение / чл. 92 ЗС/, под вещи следва да се разбират само самостоятелни обекти на правото на собственост, в която насока е и трайната съдебна практика - ТР ОСГК 44/71, но не и идеални части от вещи. След като е придобита само идеална част от една съсобствена вещ, то не може да се приеме, че придобитото се подчинява на два различни режима на съсобственост. След като съпрузите З. П. и В. П., по време на брака си, не са могат да придобият в режим на съпружеска имуществена общност, придобита по приращение от съсобственика З. П. идеална част на процесната жилищна сграда, то безспорно съпругът В. П. няма качеството на съсобственик, което качество единствено би обусловило качеството му на задължителен необходим другар и участието по спора за собственост на сградата. Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и отмяната на влялото в сила решение. По искането за присъждане на разноски на ответниците по молбата за отмяна. Настоящият състав намира искането на Н. К. и М. К. за основателно, като на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 2 ГПК на всеки един от ответниците по молбата следва да се присъдят разноски в размер на по 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, по представените документи за заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат С. Н. за производството по отмяна. Заплатеният допълнително адвокатски хонорар за защитата на адв. Д., присъединил се към защитата на ответника М. К. в открито съдебно заседание, остава за страната, която го е направила, тъй като страната / по аналогия на ал. 1 на чл. 78 ГПК/ само право на разноски само за един адвокат. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия