Решение № 1249 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2015 г.

Решение № 1249 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас център", чрез процесуалния му представител юрк. К. К.-Г., срещу решение № 718 от 17 април 2015 г., постановено по адм. дело № 2347/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 5980 от 04 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалните си представители юрк. Калин Добрев и адв. Юлиян Пекунов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против решение № 5980 от 04 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което е определен нов тарифен код на внесената от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД стока по ЕАД МRN 12ВG001007Н0013090/20120506 - код ТАРИК: 2707 99 99 00. С него е прието, че стоката не съответства на условията за класиране по Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС по декларирания от дружеството код 2710 1971, а съответства на код 2707 9999, спрямо който са начислени нови размери на възникналите задължения за мито и ДДС, съответно в размер на 96 434.35 лева и 19 286.87 лева. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) - гр. Русе № 28 от 13 юни 2012 г., с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав, в който ароматните съставки (59,1%) преобладават тегловно спрямо неароматните. Административният орган е приел, че внесената стока не се класира в декларираната позиция 2710, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за тази позиция, в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквито характеристики стоката, обект на лабораторен анализ от МЛЕ - гр. Русе, не притежава. Затова за този продукт органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането на стоката се извършва по КН в код 2707 9999, а не по декларирания такъв. Съдът е анализирал данните по делото, заключенията на приетите съдебно-химически експертизи и се е позовал на решение от 12 юни 2014 г. на СЕС по дело С-330/20123 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд Бургас по адм. дело № 2498/2012 г. относно тълкуване на позиции 2710 и 2707 от КН, представляваща Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията. Съдът е приел, че актът на началника на МП "Пристанище Бургас център" е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за вземате на пробите и е незаконосъобразно, тъй като съгласно установените физико-химични свойства на продукта в МЛЕ същият не отговаря на изискванията за класирането му в подпозиция 2707 9999 предвид неговия нефтен произход и извършеното от органа претарифиране на стоката по ЕАД МRN 12BG001007H0000270/20120105 е неправилно, поради което е отменил същия и е присъдил в тежест на жалбоподателя разноските по делото. Според съда митническият орган е следвало да извърши такъв анализ на продукта, който да обоснове категоричен извод, че изследваният мазут отговаря на условията за класиране по КН в код 2707 9999. Посочил е, че в позиция 2707 се класират "Масла и други продукти, получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните". Предвид това изискване е приел, че МЛЕ е следвало да установи не само, че стоката е масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават, но и нейния каменовъглен произход и начина на получаване при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани. Като се е позовал на обяснителните бележки към КН на ЕС 2011/С 137/01, глава 27, е достигнал до извод, че за аналогични се приемат и продукти, също получени при дестилация на каменовъглени катрани, но нискотемпературни. Цитирал е определението на понятието "аналогични продукти", което се съдържа в подпозиция 2707 99 11 и 2707 99 19 "Сурови масла", а именно, продуктите които имат качествен състав, подобен на този на продуктите, посочени в точка 1, като в т. 1 са посочени продуктите, получени при първичната дестилация на високотемпературните каменовъглени катрани. Приел е, че за да бъдат класирани в посочената позиция 2707, подпозиция 99 99 (Други), в която се съдържат продуктите, съставени от смесици на въглеводороди, като между тези продукти са упоменати тежки масла, различни от суровите, получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла, е необходимо да са изпълнени и изброените в текста допълнителни четири условия. Възприел е заключението на вещото лице, според което физико-химичните показатели на процесния продукт показват характеристики на нефтен продукт, поради което той няма качеството на аналогичен такъв на продукт, получен при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по други съображения. Настоящият съдебен състав не споделя заключението на административния съд за допуснати съществени нарушения в процедурата по вземане на пробите, което обаче не променя крайния му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение. Видно от представения протокол пробата е разпределена в три броя стъклени бутилки, като представителят на получателя/декларатор е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземането й от доставения продукт и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Обстоятелството, че не е взета четвърта проба съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредба № 3/2006 г. и не е изрично отбелязан в протокола отказа на дружеството да получи такава, не компрометира процедурата по вземането й и не създава съмнение за нейната валидност. Ответникът не е оспорил взетите проби и използването именно на тези проби за извършване на съдебно-химическата експертиза с доводи за допуснати нарушения. Изводът на съда, че изследваният продукт няма качеството на аналогичен такъв, получен при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани, е неправилен. По делото е установено, че продуктът е с нефтен произход, представлява тежко масло - мазут и няма каменовъглен произход. Видно от позиция 2707 99 - ... Сурови масла, подпозиция 2707 9919 - Други, в тази категория, съгласно ОБКН се класират 1. Продуктите, получени при първичната дестилация на високотемпературните каменовъглени катрани и 2. Аналогичните продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните съставки. Отбелязано е, че като "аналогични" се считат продуктите, които имат качествен състав, подобен на този на продуктите, посочени в точка 1. Посочено е също, че към тези подпозиции принадлежат продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните съставки. Независимо от различията между продуктите с нефтен и каменовъглен произход на ниво физико-химични свойства и структура, предметът на изследване в случая попада в хипотезата на аналогичен продукт предвид посоченото в ОБХС към позиция 2707, т. 2, съгласно което аналогичните масла, в които ароматните съставки преобладават в тегловно отношение спрямо неароматните може да се получени включително при преработката на нефт. Това налага определянето на продукта като аналогичен такъв независимо от нефтения му произход, получен при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани. Въпреки че се е позовал на решението на СЕС по отправеното от друг състав на същия съд преюдициално запитване, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл. 633 от ГПК, първоинстанционният съд не се е съобразил с него и дадените в мотивите му разяснения. Не е взел предвид направеното от СЕС тълкуване относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. Същевременно съдът е пропуснал да се съобрази с тълкуванията на СЕС, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, за наличие на разлика в понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, съгласно които първото понятие е по-широко от второто. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от МЛЕ - Русе, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за охарактеризиране на нефтопродукти и същият не влиза в обхвата на акредитация на изпитателните лаборатории в България. Според вещото лице този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, който включва и други въглеводороди (парафинови, нафтенови, олефинови и др.), както и други ароматни съставки - асфалто-смолисти вещества. Методът не е точен, защото при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Вещото лице посочва, че за случая съществува друг стандартизиран метод за определяне съдържанието на въглеводородните групи, включително и за ароматните съставки на нефтения продукт, а именно метода ASTM D 2007-98, който в случая не е използван. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. МЛЕ - Русе сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди - 59,1 %, за което по делото няма спор. С т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС е дадено тълкуване на понятията "ароматни съставки" и на "ароматни въглеводороди", като е посочено, че първото понятие е по-широко. Това тълкуване съответства на приетите по делото заключения на съдебно-химическите експертизи, съгласно които в ароматните съставки на анализирания продукт влизат освен ароматните въглеводороди и други съставки (асфалто-смолисти вещества), които в случая не са изследвани както от МЛЕ - Русе, така и от вещото лице. Поради това при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа и от съда, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 9999, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. Изследвани са само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява изследването на останалите съставки на продукта. Крайният правен извод на съда, че не са налице основанията за неговото претарифиране е законосъобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,