Решение № 1729 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Василева, против решение 2387 от 10.06.2024г., постановено по адм. дело 618/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. 02 - 260 - 6500/2902#6 от 04.05.2023г. , с което е отказано подпомагане по схема/мярка СЗ (ДККП) в размер на 12876.68лв., както и в частта му, с която е наложена санкция за бъдещи периоди по СЗ (ДККП) в размер на 12 876.68лв. и по СЗ - П в размер на 321.93лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът е изградил изводите си, единствено въз основа на заключението на приетата САТЕ и показанията на разпитан по делото свидетел, който е заинтересован от изхода на спора, без да ги съпостави и анализира в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Твърди се, че в решението липсват собствени мотиви на съда, относно посочените в акта фактически и правни основания и обстоятелствата, мотивирали административният орган да извърши процесното намаление за културите "краставици на открито" и "пипер". Счита, че съдът изобщо не е обсъдил приложимите материални правни разпоредби, посочени в писмото - чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП, както и тези на чл.30, чл.31а, ал.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответната страна - Г. Д. К., чрез пълномощника си адв. Д. Аврамов, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение на неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Хасково е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх. 02 - 260 - 6500/2902#6 от 04.05.2023г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му с което е отказано подпомагане по схема/мярка СЗ (ДККП) в размер на 12876.68лв., както и в частта му, с която е наложена санкция за бъдещи периоди по СЗ (ДККП) в размер на 12 876.68лв. и по СЗ - П в размер на 321.93лв. За да се произнесе по спора и постанови решението си, съдът е описал събраните в хода на административното производство доказателства и извършените от страните действия, възпроизвел е частично съдържанието на оспореното пред него писмо, включително и това, представено в табличен вид, както и допълнително представените в хода на съдебното производство доказателства от страните - снимки и нормативна уредба от жалбоподателката, а от ответната страна - снимки на проверените парцели. Изложил е съображения, че оспореното УП е издадено от материално компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, в изискуемата форма и в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК с излагане на подробни фактически и правни основания. На следващо място, съдът е възпроизвел част от съдържанието на приетата съдебно - агротехническа експертиза, които констатации е възприел изцяло, като е изложил съображения, че същите се подкрепят и от показанията на разпитаните свидетели, част от които също е възпроизвел в решението си. В обобщение са изградени изводи, че заключението на вещото лице, опровергава констатациите на административния орган за недопустимост по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци - СЗ (ДККП) и въз основа на така събраните доказателства, съдът приема ,че УП в частта, с която по схемата е оторизирана сума в размер на 0,00лв., вместо поисканите 12 876,68лв. и е наложена санкция за бъдещ период в същия размер е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Уведомителното писмо е отменено и в частта на наложени санкции за бъдещ период в размер на 321,93лв. по схема СЗ -П с доводи, че от заключението на експертизата и събраните писмени доказателства се установява, че в тази част неправилно е определен размера на установената и допустима за подпомагане площ. Така постановеното съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът, в нарушение на изискването по чл. 172а, ал. 2 от АПК не е изложил в решението си фактически установявания, въз основа на които е извел правните си изводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, освен въвеждането на общо задължение за мотивиране на съдебното решение, определя и съдържанието на мотивите - същите следва да съдържат становищата на страните, с оглед отделянето на спорното от безспорното, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът дължи обсъждане и на всички фактически и правни доводи на страните, което обсъждане не бива да е формално. В настоящия случай, в решението липсва анализ и обсъждане на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. В рамките на административното производство са събрани многобройни писмени доказателства, които съдът само е изброил в решението си, но не е обсъдил нито едно от описаните от самия него доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, съответно липсват мотиви какво съдът приема за установено от фактическа страна. Правилността и законосъобразността на оспореното пред административния съд уведомително писмо е проверявана единствено чрез кредитираното безкритично от съда заключение по изготвената експертиза, включително и в частта му, в която съдържа отговори на правни въпроси и показанията на разпитаните свидетели, без обсъждането и подлагането им на анализ и преценка с писмените доказателства по делото. Основателни са оплакванията на касатора, че решаващият съд е мотивирал крайните си правни изводи единствено със заключението на приетата техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, несъпоставяйки ги с останалите доказателства по делото. Това е видно и от самото съдържание на съдебното решение, като действително съдът не е анализирал всички доказателства с изключение на експертното заключение. Изводите му са обосновани единствено на заключението на експертизата, без обсъждане на другите доказателства поотделно и в съвкупност със заключението на вещото лице. Изобщо не са разгледани доводите на касатора във връзка с направеното оспорване на част от заключението и липсват изводи по какви съображения въпреки това оспорване, съдът кредитира експертизата изцяло като пълна, всестранна, компетентно изготвена, отговаряща подробно на поставените задачи и съответстваща на приобщените по делото писмени доказателства. Право на съда е даде вяра на едни доказателства, а други да отрече, но за целта следва да изложи убедителни мотиви, подкрепени от данните по делото. По същият начин съдът може да приеме за достоверни едни гласни доказателства, а други да не кредитира, но също дължи мотиви. В случая, съдът е приел за опровергани констатациите на административния орган, относно недопустимост на подпомагането по съответната схема, само и единствено въз основа на заключението на вещото лице, без да ги съпостави с констатациите от извършените проверки на място и представените по делото доклади за проверка на площи. На следващо място в противоречие с процесуалните разпореди / чл.193, ал.3 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК / съдът в съдебно заседание на 16.11.2023г. е открил производство по оспорване на истинноста на констатациите, обективирани в протоколите от извършени проверки на място от органите на ответника, без да е разпределил доказателствената тежест между страните за доказване на оспорването. Единствено е дал възможност на страните да ангажират доказателства. В определението си на първо място, съдът не се е произнесъл по характера на оспорения документ, както и обстоятелството, че в случая оспорените протоколи от извършени проверки на място са официални свидетелстващи документи и оспорването на истинността им означава да се заяви, че той е неавтентичен или да се заяви, че е неверен, което в последния случай означава, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Само след като формира извод относно характера на документите, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо и след провеждане на производството по реда на чл. 193 ГПК при указване на тежестта на доказване, съдът следва да се произнесе относно тяхната доказателствена стойност. Това нарушение на съдопроизводствените правила е намерило пряко отражение и в мотивите на обжалваното решение, които не съответстват на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В мотивите на съдебния акт липсва произнасяне, относно откритото производство по оспорване на документите в съответствие с разпоредбата на чл.194, ал.3 от ГПК. Произнасяне не е налице и по реда на ал.1 и ал.2 на същата разпоредба с нарочно определение. От решението на съда не става ясно какъв е резултата от оспорването. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в решението на съда липсват мотиви и не са обсъдени посочените от органа фактически и правни основания за издаването на УП, които са мотивирали административният орган да извърши намаление за културите "краставици на открито" и "пипер". Дори от избирателното позоваване на административния съд на заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели, не са изложени фактически установявания, които да са анализирани и съотнесени към посочените в уведомителното писмо материалноправни разпоредби за извършените намаления. Липсват мотиви от страна на съда, по какви фактически и правни съображения приема, че органа неправилно се е позовал в писмото на разпоредбите на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП във вр. с чл. 30 и чл.31а от приложимата Наредба 3 от 17.02.2015г. и защо приема, че същите са неправилно приложени. Тези разпоредби освен, че не са посочени в решението и не са обсъдени от мотивите на съда не става ясно на кои материалноправни разпоредби от закона е приел, че противоречи оспорения пред него акт. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на забраната на чл. 220 от АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и да изгради изводите си относно установените факти, съответно същите да подведе под приложимите правни норми. Следва да обсъди и всички доводи на страните в процеса. Да прецизира изхода от допуснатото оспорване на протоколите от извършените проверки на място по реда на чл.193 и сл. от ГПК, както и да спази приложимите разпоредби, включително и на чл. 194 от ГПК. При обсъждане на заключението на вещото лице по допуснатата експертиза да вземе предвид, че съдържа правни изводи, които са от негова компетентност. Да обсъди показанията на разпитания по делото свидетел Р. Р., с оглед всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост от изхода на делото на основание чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. При необходимост за изясняване на спора, съдът да назначи изготвянето на нова експертиза с поставяне на задачи, чиито отговори изискват специални знания, а не такива по правни въпроси. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд, с оглед изхода на делото след връщането му за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,