Решение № 43 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 98/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение14.04.2011 г.докладчик Светла Цачева
Диспозитив
ОСТАВЯ без уважение молба вх. 111002 от 10.12.2009 г., подадена от П. К. П. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение 16.10.2009 г. по гр. д. № 853/2003 г. на Б. районен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 43 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 98/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 16.10.2009 г. по гр. д. № 853/2003 г. на Б. районен съд е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на решение № 90 от 29.01.2004 г. Съдът се е произнесъл по искане на П. К. П. от [населено място] за поправка в мотивите на решението на допусната грешка, изразяваща се в неправилно възприемане на обстоятелствата били ли са обезщетени парично за извършено отчуждаване Л. П. и Е. Т.; законен наследник ли е ищецът П. К. П. на Л. П. и собственик ли е ищецът на ателие, находящо се в УПИ III-1493, кв. 50 по плана на[населено място]. В решението е прието, че изводите на съда относно сочените от молителя обстоятелства са изразени недвусмислено; че липсва противоречие между формираната от съда воля в диспозитива на решението и изразяването и в мотивите към решението; че въведените от молителя доводи съставляват по правната си същност оплаквания за неправилност на решението, които не следва да бъдат разглеждани в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. С молба вх. № 111002 от 10.12.2009 г., подадена от П. К. П. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на Б. районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че молителят се е снабдил с нови писмени доказателства - удостоверение № 94 ПП-42 от 30.07.2009 г. на Б. областен управител и удостоверение № 94-П-309 от 8.06.2009 г. на [община], които са от съществено значение за делото. Ответникът по молбата за отмяна О. [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна предвид следните съображения: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. Представените към молбата за отмяна удостоверение № 94 ПП-42 от 30.07.2009 г. на Б. областен управител и удостоверение № 94-П-309 от 8.06.2009 г. на [община] са приложени на л. 103 и л. 104 от гр. д. № 853/2003 г. на Б. районен съд в производството по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което доказателствата не са нови и не могат да бъдат основание за отмяна при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от изложеното, дори и в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представените удостоверения, съгласно които за стопанска сграда ателие и дворно място от 15,58 кв. м. от УПИ III-1493, кв. 50 по плана на [населено място] не са общинска собственост и за тях няма съставен акт за държавна собственост, нямат отношение към атакуваното решение от 16.10.2009 г. по гр. д. № 853/2003 г. на Б. районен съд. В производството по поправка на очевидна фактическа грешка съдът извършва преценка доколко е налице несъответствие между формираната воля и изразяването и в писмения текст на решението, без да има правомощие да изменя или отменя формираната воля. Представеното от молителя писмено доказателство касае съществото на спорното право, по което е формирана сила на пресъдено нещо, поради което няма отношение към производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Доказателството е относимо към решението по съществото на делото - решение № 90 от 29.01.2004 г. по гр. д. № 853/2003 г. на Б. районен съд, потвърдено с решение от 7.04.2005 г. по гр. д. № 676/2004 г. на Б. окръжен съд, оставено в сила с решение № 1347 от 17.11.2006 г. по гр. д. № 2268/2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, максималният срок за отмяна на което е изтекъл на 17.11.2007 г., с което правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение е било преклудирано. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение