Решение № 7941 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2010 г.

Решение № 7941 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране против решение № 2235 от 5.07.2010 г. по адм. дело № 7645/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменен отказа на същия орган, обективиран в протокол № 60/31.07.2009 г., да впише в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност Йордан Георгиев Вълканов и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата на Вълканов против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно обжалване и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в противоречие със закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното пред него решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП) е издадено от компетентния орган (съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), управителният съвет е органът, който проверява наличието на условия за придобиване на проектантска правоспособност), при спазване на административнопроизводствените правила, в необходимата писмена форма, като съдържа мотиви, обосноваващи постановения отказ. Заключението на съдебния състав, че административният акт е издаден при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. С решението, предмет на оспорване, управителният съвет на КИИП отказва да впише жалбоподателя в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност, поради липса на стаж по специалността, тъй като Йорданов, който е магистър - строителен инженер по промишлено и гражданско строителство, е вписан в регистъра на проектантите с ограничена правоспособност на 2.04.2007 г., откогато работи като проектант и към датата на произнасяне на органа не притежава две години стаж под ръководството на проектант с пълна проектантска правоспособност. При тези данни първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП, изисква стаж по специалността, който може да е придобит от заявителя и преди вписването му в регистъра на проектантите с ограничена правоспособност, поради което отменя отказа и връща преписката на административния орган за произнасяне. Тези изводи на съдебния състав са в противоречие с регламентираните в чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП изисквания. Съгласно цитирания текст проектантите с ограничена проектантска правоспособност могат да придобият пълна проектантска правоспособност, ако имат стаж по специалността две години като служители в проектантско бюро на проектант с пълна проектантска правоспособност (т. 1) или четири години като проектанти на свободна практика или като служители по служебно или трудово правоотношение на длъжност, за която се изисква съответно образование (т. 2). Анализът на текстовете налага извода, че пълна проектантска правоспособност могат да придобият лица, които имат качеството на проектанти по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКАИИП. Последната норма дефинира понятието "проектант" като физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и 11, което има право да изработва устройствени схеми, планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. Цитираният текст заедно с нормата на чл. 7, ал. 1 от закона, въвеждаща вписването в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност на съответната камара, като задължително условие за предоставяне на проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, налагат заключението, че изискването за стаж по специалността на чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП следва да се разбира като изискване за проектантски стаж, т. е. стаж в областта на устройственото и инвестиционно проектиране, придобит след вписването на лицето в регистъра на проектантите с ограничена правоспособност на съответната камара. Следователно пълна проектантска правоспособност могат да придобият лица, които притежават ограничена такава и отговарят на изискванията за стаж по специалността, придобит при условията на чл. 7, ал. 5, т. 1 или т. 2 от ЗКАИИП. Ето защо като достига да извод, че релевантният стаж по чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП обхваща общия професионален опит на заявителя и на това основание отменя отказа на административния орган да впише жалбоподателя в регистъра, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с цитираните разпоредби. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Вълканов против отказа на управителния съвет на КИИП да го впише в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност на камарата да бъде отхвърлена. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,