Решение № 7506 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ против Решение № 9996/13.03.2026 г., постановено по административно дело № 161/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № ЧР-64/29.12.2025 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от служителите с юридическо образование Л. Золев и В. Спасов, които молят да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се отхвърли подадената срещу административния акт жалба. Ответната страна М. П. М. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт, с който е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на заеманата длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви за материалната й незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел. Изложени са съображения за това, че не са осъществени предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, тъй като в изпълнение на съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с М. М., той е възстановен на заеманата преди незаконното съкращаване длъжност, но в същия ден след възстановяването му, е издадена оспорената заповед на същото правно основание. Оспореният административен акт се явява трети по ред, като двете предходни Заповеди № ЧР-38/05.06.2024 г. и № ЧР-14/01.04.2025 г., издадени от Изпълнителния директор на ИА „СОСЕЗФ“ за прекратяване на служебното правоотношение на М. М. са издадени на същото правно и фактическо основание и са отменени с влезли в сила съдебни решения /Решение № 2874/19.03.2025 г. по административно дело № 53/2025 г. по описа на ВАС и Решение № 13142/17.12.2025 г. по административно дело № 7752/2025 г. по описа на ВАС/. Правилен е изводът на съда за това, че е налице фиктивно изпълнение на задължението на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, поради възстановяването на служителя на несъществуваща длъжност. Заповедта се явява и несъответна с целта на закона, доколкото процесното съкращаване само формално е било предприето за оптимизиране на работата в агенцията, но всъщност административният орган е целял да не изпълни съдебното решение, с което е отменено предходно прекратяване на служебното правоотношение на служителя и последващото му възстановяване да не се осъществи на практика. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебния акт. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,