Решение № 5472 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ж., подадена чрез адвокат К. Кръстанов, против Решение № 35508/28.10.2025 г., постановено по административно дело № 4249/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД09-93/19.03.2025 г. на Кмета на Район „Банкя“ – Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, на процесуалните правила и немотивираност, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Кръстанов, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. От ответната страна Кмета на Район „Банкя“ – Столична община е постъпил писмен отговор и писмени бележки, изготвени от процесуален представител юрисконсулт Е. Василева, с които се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. С оспорената заповед е разпоредено премахване на незаконен строеж, описан като „Постройка на допълващо застрояване“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02659.2195.387, УПИ XIV-305, кв. 57 по плана на гр. Банкя, [улица]. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изграден без разрешение строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващата, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. На първо място, правилни са изводите на съда относно вида и характеристиките на процесния строеж, като такъв на допълващото застрояване, за чието изграждане е задължително издаването на разрешение за строеж, каквото не е спорно, че липсва. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за лека постройка за отоплителен инвентар и материал по смисъла на чл. 151, т. 3 ЗУТ, какъвто постройката няма как да бъде определена не само по характеристики и конструкция, но и по предназначение, в който смисъл е и експертното заключение. Неоснователни са възраженията за неправилна и недостатъчна индивидуализация на строежа. В констативния акт и в заповедта постройката е описана подробно, ясно и по сходен начин като вид, местонахождение, размери, отстояния от съседните имоти и конструктивни характеристики, които обстоятелства съответстват и на установените при огледа от вещото лице. Известните разлики и несъответствия са несъществени и не пораждат никакво съмнение относно това кой е строежът, разпореден за премахване. Без значение е и дали постройката е правилно квалифицирана от органа и от съда като такава от пета категория, тъй като дори и да попада под шеста категория, за изграждането й отново е било необходимо разрешение строеж, а компетентният да издаде заповед за премахване и един и същ. На следващо място и след анализ на всички събрани по делото доказателства, правилно е установен периодът, в който е извършен строежът, а именно 2016 г. – 2017 г., който изключва приложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 60 евро на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,