Решение № 12072 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 242/2010 г.

Решение № 12072 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 242/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Софийска област против решение № 739 от 30.11.2009 г., постановено по адм. д. № 469/2009 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - Бисер Иванов Иванов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е допустимо. Изложените доводи в касационната жалба за недопустимост на решението са основания за неговата неправилност. Решението би било недопустимо ако е постановено при липса на право на жалба или ненадлежното й упражняване, както и когато съдът е бил десезиран, които обстоятелства в случая не са налице. Законосъобразно и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че жалбата срещу оспорената заповед е подадена в законоустановения срок. Административният орган не е ангажирал доказателства, установяващи, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов е била връчена при отказ. Ето защо доводите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № СП-19/27.03.2009 г. на Областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционният съд, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С промяната на длъжностното разписание в сила от 27.03.2009 г. в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" е закрит отдел "Правно и нормативно осигуряване", липсва длъжност "юрисконсулт", а са предвидени три бр. за длъжността "старши експерти". От представените длъжностни характеристики за тази длъжност в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в сила от 27.03.2009 г. е, установено че тези длъжности са натоварени с функциите, присъщи на длъжността "юрисконсулт", без да е предвидена такава длъжност в длъжностното разписание. Правилото на чл. 13, ал. 2 от Закона за администрацията регламентира, че държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Съгласно цитираната норма структурата на съответната администрация, както и утвърденото длъжностно разписание трябва да са в съответствие със законовите изисквания и тези на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията изрично регламентира длъжностите "главен счетоводител", "главен архитект", "главен инженер" и юрисконсултските длъжности. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 4 от същата длъжността "юрисконсулт" е свързана с осъществяването на процесуално представителство на съответния орган на държавна власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация. Нормата на чл. 7, ал. 6 от цитираната наредба, определя, че в зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит длъжностите "юрисконсулт" и "счетоводител" се степенуват в 3 групи, подредени в низходящ ред - съответно главен, старши и младши, като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от Иванов е продължила да съществува, независимо, че липсва като нормативно определена позиция в длъжностното разписание. Длъжностната характеристика за длъжността "старши експерт" в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" по новоутвърденото длъжностно разписание, връчена на държавния служител, определен да я заема, на 27.03.2009 г. е напълно еднаква с тази на съкратената длъжност "главен юрисконсулт". Следователно длъжността, заемана от Бисер Иванов е продължила да съществува и след одобряване на длъжностното разписание в сила от 27.03.2009 г., но под друго наименование, от което следва, че не е налице реалното й съкращаване. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Действително административният орган при съкращаване на длъжността няма задължения за подбор, но този довод на касатора, е относим при намаление на бройките, предвидени за изпълнение на дадена длъжност. В случая обаче длъжността "главен юрисконсулт" в новоутвърденото щатно разписание липсва, при което би следвало същата да не е налице и като функции и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. На тази база е и заключението, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, не е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,