Решение № 5181 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2010 г.

Решение № 5181 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Боди - М - Травъл" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. "Кетхудова" № 33, вх. Б, ап. 15, с ЕИК 121603586 против решение № 314/6.08.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, Трети състав, постановено по адм. д. № 295 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 060900519/21.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в частта му, потвърдена с Решение № 142/26.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново и в полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 1 154,93 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка, не е допуснал гласни доказателства което има за последица решаване на делото при непълнота на доказателствата. По време на производството са събрани достатъчно писмени доказателства и заключение по СИЕ, установяващи твърденията на представителя на "Боди - М - Травъл" ООД. Подбора на доставчик е на принципа на свободния избор, ваучерите са използвани от дружеството с оглед на дейността му. Страната няма процесуалната възможност да представи справки - извлечения от съответния мобилен оператор. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от юрисконсулт Я. Георгиева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Липсват доказателства за спазване изискването на чл. 65, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По време на ревизията е прието за установено следното: Приходните органи са отказали правото на данъчен кредит за м. 12.06 г. в размер на 10 272,40 лв. по фактура, издадена от "Прима център" ООД - София; за м. 03, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 10.2007 г. в общ размер на 14 360,40 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Тел ком В" ЕООД; за данъчни периоди м. 04.2005 г., м. 04.2006 г., м. 04.2008 г. в размер на 957,11 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Напоителни системи" ЕАД - клон Враца. Общо отказаното право на данъчен кредит е в размер на 25 589,91 лв. и са начислени лихви в размер на 9 656,58 лева. Според приходните органи не са налице за съответните проверявани периоди изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тоест получените стоки и услуги да се използват за целите на извършваните от дружеството - жалбоподател облагаеми доставки във връзка с икономическата му дейност. Предмет на доставките от "Прима център" ООД са 1 650 бр. фонокарти "Булфон" и 5 570 бр. ваучери за мобилни телефони. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ. Към възражението срещу РД са приложени договор от 5.01.06 г., 12 бр. приемо-предавателни протоколи, констативен протокол от 13.12.06 г. В съдебната фаза на оспорването са представени още заповед от 6.01.06 г. на управителя на "Боди - М - Травъл" ООД, 12 бр. списъци на раздадените ваучери и фонокарти, договори за извършване на пътнически превози, маршрутни разписания, пътни листи, командировъчни заповеди, пътни формуляри, фактури. Според административния съд повечето от писмените доказателства не са пряко относими към предмета на спора, а заповедта не е била представена по време на ревизията или на административното обжалване. Липсва конкретизация относно вида, броя и стойността на предадените ваучери на всеки от мобилните оператори. Предмет на доставките от "Тел ком В" ЕООД са общо 12 700 бр. ваучери за мобилни телефони на различна стойност. По време на обжалване РД са представени писмени доказателства, описани в решението. Според административния съд установената фактическа обстановка е идентична с тази по горецитираните доставки. Съдът не е кредитирал представената пред него заповед от 4.01.07 г. Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка страна следва да докаже осъществяване на фактите, от които черпи за себе си изгодни правни последици. Оттук е направен извода за наличие хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗДДС - правото на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Отказано е право на данъчен кредит в общ размер на 957,11 лв. по фактури, издадени от "Напоителни системи" ЕАД с предмет плащане на годишен наем за язовир "Острог" и префактуриране на ел. енергия. По време на ревизията е представен договор от 9.04.03 г. за възмездно отстъпване право за извършване на рибно-стопанска дейност в язовира. Спорът обаче във връзка с който не са били ангажирани доказателства е за това, че "Боди - М - Травъл" ООД не е извършвало дейност по развъждане на сладководна риба в язовира, както и да е продавало такава риба. Правото на данъчен кредит е отказано на основания чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за съответния период. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция счита, че съдът правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е обсъдил доказателствата, относими към законовите хипотези, на основание на които е отказано правото на данъчен кредит. Изложени са обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, I А отделение, защо заповедта от 6.01.06 г. и списъците не са годни доказателства. Страната е могла поне да посочи като налична цитираната заповед по време на ревизионното производство, което тя не е направила. Ако тази заповед е от значение за резултата по делото дружеството е могло да направи искане за нейното събиране и прилагане към преписката. Логично е заповедта да е била описана в регистър, извадки от който също не са приложени по делото. В този смисъл е неоснователно оплакването за недопускане на гласни доказателства. Законосъобразно заповедта е преценена съобразно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Страната не дава логично обяснение за липсата на конкретизация в списъците за раздадени ваучери. Вярно е, че е налице съответствие на общата стойност на фактурираните стоки, констатирано от вещото лице. Но не са събрани други безспорни доказателства за идентичност между закупените и раздадените стоки. Недоказана е собствеността върху мобилните телефони в полза на дружеството - жалбоподател, стойността на разговорите, които са провеждани от тях. Поради това правилно съдът е приел, че счетоводното отразяване стойността на ваучерите не обосновава изводи за незаконосъобразност на РА. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания относно доставките от "Напоителни системи" ЕАД, поради което съдът не излага съображения, различни от първоинстанционните относно тези доставки. Независимо от резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, защото страната не е била защитавана и представлявана в него. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,