Решение № 12207 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2009 г.

ВАСVI отделение19.10.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

Оставя в сила решението от 09.03.2009 г., постановено по адм. д. № 323 от 2008 г. на Сливенския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12207 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 09.03.2009 г. по адм. д. № 323 от 2008 г. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р Петко Влайков - АИППИМП" - Твърдица против заповед № РД-09-1254 от 01.12.2008 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която въз основа на финансов протокол № РД-13-01-107 от 24.07.2008 г. е наложена финансова неустойка по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 в размер на 270 лв. за заплащане от ЗЗОЛ за дейност, която се заплащат напълно от НЗОК. Против това решение на административния съд ЕТ "Д-р Петко Влайков - АИППИМП" е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакване в смисъл, че няма нарушение на НРД 2006 е неоснователно. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им правилно е приел, че финансовата неустойка по чл. 238 от НРД 2006 г. е наложена законосъобразно на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за установеното нарушение на индивидуалния договор, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почина на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Обжалваната заповед, както се вижда от същата, е издадена въз основа на констатациите в съставения финансов протокол РД-13-01-107 от 24.07.2008 г. за резултатите от извършената проверка на изпълнителя на ИМП /касатор в това производство/. Обстоятелствата, които са дали основание за налагане на финансовата неустойка на касатора са именно тези, посочени във финансовия протокол. Налагането на финансовата неустойка по чл. 238 от НРД 2006 е мотивирано с заплащане от ЗЗОЛ за дейност, която се заплащат напълно от НЗОК /издаване на направление за явяване пред ТЕЛК/, тъй като издаването на такъв в документ е между първичните медицински документи, които общопрактикуващият лекар издава без заплащане. Тези обстоятелства сочат, че на изпълнителя на ИМП следва да бъде наложена финансова неустойка на основание чл. 238 от НРД 2006. Финансовият протокол е официален документ на длъжностното лице, съставен в кръга на службата им /след извършена проверка/ по установения ред и форма, поради което служи за пълно доказателство пред съда до доказване на противното. В случая касаторът не е посочил никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на финансовия протокол, поради което формалното му оспорване е без всякакво значение. ЗЗОЛ имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК в съответствие със ЗЗО и НРД. Всяко ЗЗОЛ има право да бъде освидетелствано от ТЕЛК /НЕЛК/, като представи подходящото медицинско направление. Лечебното заведение се задължават да не изискват плащане от осигуреното лице за издаването на медицинско направление, тъй като тази дейност според договора се заплаща изцяло от НЗОК. В случая заплащането, извършено от здравно осигурено лице за дейност, които се заплащат напълно от НЗОК е нарушението, за което на касатора е наложена минимална неустойка от 270 лв., която не може да бъде намалявана, независимо от сумата, която е платена /доплатена/ от ЗЗОЛ. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 238 НРД