Решение № 14536 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2020 г.

Решение № 14536 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Москов и син" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Д. Москов, чрез адв. Петров като процесуален представител, против решение № 24 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 664/2019 г. по описа на Административен съд - Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Перник, чрез пълномощника си юрк. Евтимова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник отхвърля като неоснователна жалбата на "Москов и син" ЕООД против заповед № 1574/3.10.2019 г. на кмета на община Перник, с която е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация от компетентния орган строеж: "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи", находящ се в УПИ V, кв. 201 по плана на гр. Перник, представляващ сграда с идентификатор 55871.513.6447. 1 по КККР на гр. Перник. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на установеното ползване на строеж от четвърта категория без да е въведен в експлоатация по предвидения за това ред, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния органна забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът извършва цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. След конституиране на страните по делото, съдът изпълнява изискването на чл. 163, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 АПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. На жалбоподателя е предоставена възможност да изрази становище по представената от административния орган преписка и е допусната исканата от дружеството съдебно-техническа експертиза. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 АПК. Безспорно е установено, че за строежа, предмет на оспорената заповед, е одобрен инвестиционен проект на 10.08.2009 г. и е издадено разрешение за строеж № 302/20.08.2009 г. на главния архитект на Община Перник за обект: "Преустройство на складова база в цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи със ЗП- 1552, 96 кв. м, РЗП- 1794, 22 кв. м", в УПИ V, кв. 201 по плана на гр. Перник. Предвидено е преграждане на петно с размери 18 м/12 м, в което да бъдат обособени две нива, с конкретно означени за всяко от тях помещения за различните дейности. Посочено е, че помещението в източната част ще се ползва за склад. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно определят като такъв от четвърта категория, се осъществява без същият да е въведен в експлоатация. Законосъобразен е изводът за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След извършена на място проверка от длъжностни лица на община Перник е съставен констативен протокол от 19.09.2019 г., с който е установено, че строежът е изграден и в едно от производствените помещения на сградата се извършва разфасоване на готов разтвор в опаковки, т. е. обектът се използва по предназначение като цех за пакетиране и спедиция на хотелски консумативи без да е издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Протоколът е съставен в присъствието на представител на "Москов и син" ЕООД. Подаденото срещу него възражение е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Според разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. Доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Обосновано съдът приема, че елементите от фактическия състав на нормата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ са осъществени. Строежът представлява преустройство на обект от четвърта категория, за който компетентен да издаде заповед за забрана на ползването му съгласно чл. 178, ал. 6 ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Строежът не е въведен в експлоатация по предвидения ред. Установено е, че се ползва по предназначение. Доводите в касационната жалба, че забраната за ползване неправилно е насочена към цялата сграда и не съдържа индивидуализация само на преустроената и ползвана част от нея като производствена база, са неоснователни. Действително, предвидените с одобрения проект строително-монтажни работи са в рамките на площ от обекта с определени параметри, но предмет на разрешението за строеж е именно преустройството на цялата сграда, изрично посочена с обозначената квадратура в строителните книжа. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви по това възражение, които се споделят от настоящата инстанция. Доводите относно противоречието на забраната за ползването на строежа с разпореждането за преработка на канализационните шахти са относими към изпълнението на заповедта и не се отразяват на нейната законосъобразност, както правилно приема съдът. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявеното искане от ответника, в полза на община Перник следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,