Решение № 4458 от 26.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Есетра ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], против Решение 211/09.02.2022 г., постановено по адм. дело 1852/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Предписание КД-01-7/14.06.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Претендира, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта и неправилно е установил фактическите констатации. По отношение твърдяното нарушение на материалния закон и необоснованост излага, че не се касае за текущ контрол по смисъла на чл. 66 от Наредба за ползването на повърхностните води, при съставянето на констативния протокол не е присъствал представител на дружеството, а посоченото в протокола е недоказано. Сочи, че съдът неправилно е приел наличието на такава проверка, неправилно не е кредитирал показанията на св. С. Бонев, не е отчел наличието на обществен интерес от отглеждането на рибата и неотложност от изграждането на допълнителните садки с цел запазване живота на защитения вид риби. Твърди и нарушен принцип на съразмерност поради несъобразяване с тежестта на допуснатото нарушение и извършване на последното при крайна необходимост, поради което то не представлява административно нарушение. Иска отмяна на съдебния акт и на предписанията. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. В подадена писмена молба чрез адв. Илиева поддържа касационната жалба и излага становище по същество. Ответната страна Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) гр. Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба от Есетра ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], срещу Предписание КД-01-7/14.06.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, с което на дружеството са дадени задължителни предписания да се премахнат в срок до 31.08.2021 г. констатираните с Констативен протокол КЖ-094/04.06.2021 г. на БД ИБР 74 броя мрежести клетки (садки), изградени над допустимия лимит според разрешителното, да се премахне един брой плаващо съоръжение (разпределено като склад за фуражи, помещение за отдих, както и санитарно помещение) в акваторията на язовир Кърджали, описани в констативния протокол, и писмено да уведоми БД ИБР за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че Есетра ЕООД е притежател на разрешително 02460048 от 28.04.2011 г., със срок на действие от 10.05.2011 г. до 10.05.2021 г., за ползване на повърхностен воден обект садкова инсталация, състояща се от 160 броя квадратни мрежени клетки с размер 8 х 8 м, разположени равномерно върху четири понтонни линии, всяка с дължина от 160 м, закотвени за дъното с котвени въжета. В разрешителното е поставено ограничение за производството на аквакултури до 400 тона годишно. Мястото на ползване е в акваторията на язовир Кърджали, южен бряг, местността Тополчани, в землището на [населено място], общ. Кърджали. На 04.06.2021 г. длъжностни лица при Басейнова дирекция Източнобеломорски район извършили проверка на садковото стопанство на Есетра ЕООД по спазване условията на разрешително 02460048 от 28.04.2011 г. В резултат от проверката било установено, че в садковото стопанство са изградени 234 бр. мрежести садки с метална тръбна конструкция с размери 8 х 8 м, въведени в експлоатация (зарибени), от които 4 броя резервни клетки. Садките били разположени върху понтонни линии с пътеки, монтирани устойчиво, чрез винкели и тръбни метални връзки. Изградени и въведени в експлоатация били 74 бр. допълнителни клетки, извън параметрите на разрешителното. Също така извън обхвата на разрешителното била установена изградена (поставена) панелна конструкция с приблизителни размери 12 х 10 м склад за фураж и помещение за отдих на персонала, както и санитарно помещение (тоалетна и баня) без пречиствателно съоръжение за отпадни води. Констатациите на проверяващите били отразени в Констативен протокол (КП) КЖ-094/04.06.2021 г. Въз основа на цитирания КП Директорът на БД ИБР издал по отношение на Есетра ЕООД предписание изх. КД-01-7/14.06.2021 г., с което задължил дружеството в срок до 31.08.2021 г. да премахне констатираните 74 броя мрежови клетки (садки), изградени над допустимия лимит според разрешителното, и плаващото съоръжение (разпределено като склад за фураж, помещение за отдих, както и санитарно помещение) в акваторията на язовир Кърджали, описани в констативния протокол, и писмено да уведоми БД ИБР за предприетите действия. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна с мотиви, че предписанието е издадено от компетентния съобразно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закон за водите (ЗВ) орган, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че след като безспорно е установено, че оспорващият не е спазил условията и изискванията по издаденото му разрешително, като е изградил допълнителни 74 бр. садки и допълнителен склад за фураж и помещение за отдих на персонала, както и санитарно помещение (тоалетна и баня) без пречиствателно съоръжение за отпадни води, са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваното предписание. Изложил е и доводи за липса на нарушение на принципа на съразмерност, както и за недоказаност на неотложни действия от страна на жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на възраженията в касационната жалба, не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е постановил съдебния си акт при правилно установена фактическа обстановка и след преценка и обсъждане на всички свидетелски показания и на събраните доказателства, обсъдил е възраженията на страните, за което е изложил и обосновани мотиви. За това защо не кредитира показанията на св. Бонев се е обосновал. По делото е безспорно установено, че е извършена проверка на обекта, стопанисван от касатора, и то именно на 04.06.2021 г., видно от съставения констативен протокол, от заповедите за командировка на извършилите я служители и от останалите събрани по делото доказателства. Безспорно е установен и факта, че служителите на БД ИБР са осъществили контакт по телефона на горната дата със С. Бонев зооинжинер в Есетра ЕООД. Законосъобразен е изводът на съда за компетентност на издателя на акта, тъй като съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ именно директорът на басейнова дирекция има правомощия да издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. В случая оспорените предписания са издадени от Директора на БД ИБР, което сочи на компетентност на издателя му и на неоснователност на доводите на касатора в тази връзка. Правилно е прието в оспореното решение, че не са нарушени административнопроизводствените правила, след като е спазена процедурата по чл. 66 и сл. от Наредба за ползването на повърхностните води (Наредбата). В случая е извършен контрол по изпълнението на условията и изискванията в издаденото разрешително, който попада в дефиницията за текущ контрол по смисъла на чл. 66, ал. 5 от Наредбата. Нормата на чл. 11, ал. 2, т. 1.4 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (обн. ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г.) предвижда контролът по изпълнението на условията на издадените разрешителни по Закона за водите да се осъществява от дирекция Контрол при съответната басейнова дирекция. Съгласно чл. 67, ал. 2 от Наредбата, копие от констативния протокол от проверката се предоставя на титуляря на разрешителното, и в случая това е изпълнено. Правилни са и изводите на съда за спазване на приложимите материалноправни разпоредби от страна на административния орган. В чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е въведено императивно задължение за водоползвателите титуляри на разрешителни за ползване на воден обект, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. В случая касаторът не отрича, че не е спазил тези условия, а и в отправеното до органа искане за удължаване на срока на предписанията изрично е потвърдил констатациите от проверката и е уведомил, че е предприел действия по изпълнение на предписанията. По делото е безспорно установено, че Есетра ЕООД е изградило 74 бр. садки над максимално допустимите с издаденото му разрешително, както и че е изградило допълнително плаващо съоръжение, което не фигурира в разрешителното. С тези си действия дружеството е излязло извън обхвата на разрешените му дейности по ползване на водния обект, съответно не е спазило условията по разрешителното и законосъобразно административният орган му е дал процесните предписания, какъвто правилен извод е извел и административния съд. Неоснователни и недоказани са доводите на касатора, обосновали необходимостта от изградените от него съоръжения извън обхвата на разрешителното. При действително наличие на основания за това, той е следвало да отправи до органа искане за изменение на разрешителното, а не самоволно да извършва описаните действия. След като отглеждането на аквакултури и свързаните с тях дейности, респ. изграждането на плаващи съоръжения в язовири, са поставени под разрешителен режим (чл. 46, ал. 1, т. 1, б. е и т. 2 от ЗВ), което е обосновано от значимостта на регулираните обществени отношения по опазване на водните ресурси, то тези дейности следва да се извършват при строго спазване на правилата за това. Касационният състав приема за неоснователно позоваването в допълнението към касационната жалба на решение на шесто отделение на ВАС. Последното е постановено по отношение на различно по вид административно производство, при различна фактическа обстановка, а и предмет на обжалване в първата инстанция са били предписания, дадени от проверяващите контролни органи, а не от законово определения административен орган, за разлика от настоящия случай. Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на решението на административния съд, който не е отчел нарушение на принципа на съразмерност поради несъобразяване с тежестта на допуснатото нарушение, респективно липсата на административно нарушение поради действия в крайна необходимост по смисъла на НК. Тези доводи касаят образувано административнонаказателно производство, но са неотносими към настоящото. Отделно от горното, за спазване на принципа на съразмерност административния съд е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение