Решение № 7403 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2016 г.

Решение № 7403 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Р. М. от гр. С. против решение № 7084 от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 8295 по описа за 2014 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск срещу Столична община. Ответникът по касационната жалба - Столична община оспорва основателността й и моли решението като правилно и обосновано да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разгледане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил иска на Г. Р. М. против Столична община за заплащане на сумата от 5000 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно преместване, а след това и рециклиране на собствения на ищеца лек автомобил, марка "Мерцедес" 240 Д, рег. № С1660 ВН, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото и до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че липсват доказателства за незаконосъобразни действия на служители на Столична община във връзка с установяване на автомобила като излязло от употреба МПС, неговото репатриране и впоследствие разкомплектоване. Според съда служителите на Столична община са действали законосъборазно, доколкото са спазили процедурата по § 2, т. 32 от ДР на Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на СО, обстоятелството, че личният автомобил на ищеца представлява отпадък по см. на Наредбата е било установено по съответния ред, принудителното му преместване е било разпоредено с влязла в сила заповед № РД-09-2-503 от 14.11.2012 г., която не е била отменена по съответния ред . Изложени са мотиви, че незаконосъобразното поведение на ищеца е довело до издаване на заповедта на кмета на СО-район "Триадица" от 14.11.2012 г., тай като автомобилът не е преминал технически преглед, липсва съответен стикер, удостоверяващ това обстоятелство, а наличието на валидна гражданска отговорност е ирелевантно обстоятелство за спора. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но е неправилно, като противоречащо на приложимия закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото фактическата обстановка е била установено всестранно и пълно, фактите не са оспорени в касационната жалба и същите следва да се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Установено е било, че ищецът е инвалид с констатирана с ЕР № 61 от 10.01.2013 г. 90 % нетрудоспособност и че същият е собственик на процесния автомобил. Автомобилът на ищеца е бил паркиран пред бл. ... в ж. к. "Г. Д." и след проверка на техническото му състояние от 20.06.2012 г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-2-130 от 10.05.2012 г. на кмета на СО-район "Триадица" по изпълнение на Наредбата за опазване на чистотата и и управление на отпадъците на територията на СО, същият е бил преценен като излязло от употреба МПС. О. за това е дал лошият външен вид и стикер за годишен технически преглед с изтекъл срок за валидност. Констатациите на комисията са обективирани в констативен протокол от 20.06.2012 г. Въз основа на същия е издадена заповед № РД-09-2-503/14.11.2012 г. на кмета на СО-район Триадица, с която на осн. чл. 23, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата е разпоредено принудителното преместване на излезлия от употреба автомобил, собственост на ищеца, с посочен в заповедта адрес- гр. С., ж. к. "Г. Д.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., от територия - общинска собственост до център за принудително разкомплектоване . Установено е също така и че заповедта не е била съобщена лично на ищеца, а е съобщена чрез залепване на таблото за обявления на ет. ... в Столична - район "Триадица". Същата е изпълнена на 3.12.2012 г. от фирма "Макметал", действаща по договор със СО, в присъствие на представител на Столичен инспекторат. Автомобилът е бил приет за временно съхранение на площадка на фирмата - изпълнител в кв. "Кремиковци" и след изтичане на 14 дневен срок, поради липса на постъпило искане за връщане на автомобила от страна на собственика или негов упълномощен представител МПС е било фактически разкомплектовано, за което е било издадено удостоверение по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, изпратено на до органите на МВР - Пълна полиция. Няма спор по делото, че предписание за преместване на автомобила, дадено от Комисията по наредбата от 20.06.2012 г. е било залепено върху предното стъкло на автомобила и не е било изпълнено. Няма спор, че заповед РД-09-2-503/14.11.2012 г. на кмета на СО-район Триадица, с която на осн. чл. 23, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата е разпоредено принудителното преместване на излезлия от употреба автомобил, собственост на ищеца, не е била обжалвана от ищеца и не е отменена по съответния ред. Няма спор и че ищецът не е бил уведомен за предприетото изпълнение на РД-09-2-503/14.11.2012 г. на кмета на СО-район Триадица, не се спори по обстоятелството, че същият не е уведомен за фактическото разкомплектоване на автомобила от дружеството изпълнител. Основният довод на ищеца пред първата и пред касационната инстнация за незаконосъборазност на действията по преместване и разкомплектоване на собствения му лек автомобил е обстоятелството, че заповедта за преместване от 14.11.2012 г. не му е била съобщена по съответния ред, от което последвалите действия по нейното изпълнение - преместване и фактическо разкомплектоване също са незаконосъобразни. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ищецът на практика твърди, че компетентният административен орган е извършил поредица от незаконосъобразни действия във връзка с издаване, а впоследствие с изпълнение на собствената си заповед № РД-09-2-503/14.11.2012 г. Именно съответствието на извършените процесуални действия по издаване, а след това и по изпълнение на заповедта с разписаните правила на глава десета и на глава седемнадесета на АПК съдът е следвало да обсъди в мотивите си, доколкото понасянето на вредите се основава на твърдение от нарушение на правилата по издаване и изпълнение на индивидуалният административен акт. Оплакването на ищеца в тази насока е основателно. Съгласно чл. 6, ал. 1 АПК административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвество и справедливо и следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Беспорно е, че заповед № РД-09-2-503/14.11.2012 г. на кмета на СО-район Триадица, с която е разпоредено преместване на автомобила на ищеца представлява индивидуален администативен акт по см. на чл. 21 АПК и подлежи на издаване и връчване по реда, предвиден в АПК. Органът, издал заповедта също е преценил характера на този свой акт като индивидуален административен такъв и е посочил, че същият подлежи на обжалване по реда на АПК. За да се реализира успешно процесуалното право на оспорване, което по своята същност представлява аспект на основното право на защита на гражданите - чл. 56 КРБ и чл. 6 ЕКПЧ, било по административен, било по съдебен ред, актът, засягащ или застрашаващ правата на гражданите следва, съобразно чл. 61 АПК, да бъде съобщен. Съобщаването на административния акт е вменено като императивно задължение на административния орган, от което същият не може да се отклони. Императивният характер на нормата на чл. 61 АПК, освен това, лишава органа от право да избере по какъв начин на извърши съобщаването - начинът за това е предписан в законова последователност в чл. 61, ал. 2 и ал. 3, освен в случаите, когато лицето не предпочете реда по ал. 4. По тази причина органът следва да пристъпи към съобщаване по реда на ал. 3 на чл. 61 АПК само, когато са налице предпоставките за това, а именно невъзможността актът да се съобщи по реда на ал. 2, когато адресът на някое от заинтересованите лица е неизвестен или то не е намерено на посочения от него адрес. Т. - основен начин на съобщаване на административни акт е личното уведомяване на засегнатия гражданин по два начина - чл. 61, ал. 2 АПК - устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл. чрез електронната поща или факс, ако страната е посочила такива. Доколкото от факта на съобщаване зависи упражняването на основното право на гражданите на защита чрез оспорване на административния акт, който ги засяга, законът не допуска отклонение от предписаните правила. По делото се приема въпреки липсата на протокол, удостоверяващ този факт с дата на поставяне и дата на сваляне на съобщението/, че заповедта на кмета на СО-район "Триадица" № РД-09-2-503 от 14.11.2012 г. е била съобщена чрез залепване на информационното табло на общината, - ред, предвиден в ал. 3 на чл. 61 АПК. Няма спор относно обстоятелството, че административният орган не е извършил действия по съобщаване на акта по реда на ал. 2 - лично на заинтересованото лице - било устно, било писмено. С оглед на това неправилно съдът е приел, че липсват незаконосъобразни действия във връзка с преместването и разкомплектоването на автомобила на ищеца. След като на ищеца заповедта, чието изпълнение е навлязло дълбоко в имуществената му сфера, не е била съобщена по надлежен ред, то и последващите действия не следва се считат за законосъобразни. Съгласно чл. 90, ал. 1 АПК, норма наименована "Забрана за изпълнение", административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а според чл. 149, ал. 1 АПК оспорването се извършва в 14 дневен срок от съобщаването, следователно на съобщаването на административния акт законът придава същностно значение за упражняване на основното право на защита. В случая неспазването на правилата за съобщаване на заповедта от 14.11.2012 г. за преместване с цел разкомплектоване на автомобила, собственост на ищеца, е довело до поредица от незаконосъобразни действия - лишила е ищеца от правото на защита чрез оспорване на акта, изпълнение на заповедта в нарушение на чл. 90 АПК, принудително унищожаване на собствеността на ищеца и понасяне на вреди от това. Що се касае до изпълнението на заповедта, то процесуалните правила за изпълнение на административните актове се съдържат в глава седемнадесета и доказателства за законосъобразното им осъществяване от страна на органа по изпълнение / който, съгл. чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК, е органът издал административния акт/, не се представят. При липса на доказателства за изпълнение в съответствие с изискванията на закона, необоснован се явява извода на съда за липса на незаконосъборазно действие в тази фаза на административното производство. Нарушени са разпоредбите на чл. 272 АПК, установяващ принципа на съразмерност при изпълнението, нарушени са правилата за започване, провеждане и приключване на изпълнителното производство, залегнали в чл. 277 АПК, установяващ задължението за изпращане на покана за доброволно изпълнение, изчакване на сроковете за доброволно изпълнение, нарушено е и задължението по чл. 284 АПК за водене на протоколи и издаване на постановления за принудителното изпълнение. Както се установява по делото за нито една от фазите на административното производство, ищецът не е бил уведомен - нито за издаване на административния акт, нито зе неговото изпълнение. Видно от съдържанието на самата заповед личният адрес на ищеца е известен. В този случай необяснимо с оглед нормите на АПК е предприемането на действия по съобщаване чрез поставяне на заповедта на уведомителното табло, вместо по изискуемия ред по ал. 2 - лично съобщаване - устно или писмено. Следва да се посочи, че дори в случай че кметът не е бил информиран за адреса от самия гражданин, то в регистрите на общината се съдържат данни да адресната регистрация на всички граждани на столицата, т. е. адресът на лицето е служебно известен на органа. Не може да се приеме за основателно възражението на ответната община, че ищецът е узнал за съдържанието на заповедта към датата на завеждане на иска и е можел да оспори същата. Както се посочи, съобщаването по реда на чл. 61 АПК, освен императивно задължение на администрацията, е строго формален акт, а спазването на изискването за обективиране на действията по съобщаване отново е възложено на административния орган. Негово е задължението да докаже спазването на всички правила по съобщаване на акта съобразно приложимия ред- този по ал. 2 или този по ал. 3 на чл. 61 АПК. И тъй като при правилно проведена процедура по съобщаване по чл. 61 АПК, пропускането на срока за оспорване погасява правото на оспорване, то органът може да се позовава на погасителното действие на пропускането, само ако е спазил задълженията, произтичащи от закона. В противен случай не може да черпи права от противоправното си поведение, което е в разрез с изискванията на чл. 61 АПК. Неоснователността на възражението произтича и от обстоятелството, че към момента на завеждане на иска, автомобилът вече е бил принудително разкомплектован, т. е. вещта е унищожена по разпореждане на административния орган, а имуществената сфера на ищеца вече е била засегната неблагоприятно, без знание или съгласие на собственика без значение дали правото на обжалване е било упражнено. Дори да се приеме, че ищецът е можел да предприеме последващо предявяването на иска оспорване, то основателността на исковата претенция е обусловена от посочените по-горе незаконосъобразни действия и по изпълнение на заповед РД-09-2-503/14.11.2012 г. на кмета на СО-район Триадица. С оглед на изложеното, настоящата инстнация намира изводите на административния съд за неоснователност на исковата претенция за необосновани, постановени в нарушение на материалния закон. Видно от посоченото, налице са незаконосъобразни действия, причинили вреди на ищеца. Доколкото обаче размерът на вредите не е бил установен, а съдът в тази насока не е събирал доказателства, то на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за извършване на съдопроизводствени действия по установяване на размера на понесените вреди. С оглед на изложеното Върховният административен съд