Решение № 488 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2008 г.

Решение № 488 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Дончо Стоянов Бъдев, от гр. Бургас, срещу решение № 200/10.03.2008 г. по адм. д. № 1014/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, касационната инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-БС-7/7.08.2007 г. на началника на РДНСК -Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконният строеж "Надстройка на два жилищни етажа", извършен от жалбоподателя без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: За да намери приложение посочената в административния акт разпоредба, следва да са налице елементите от нейния фактически състав. В конкретния случай това се установява безспорно от представените по делото доказателства. Извършеният строеж- надстройка на два жилищни етажа е без строителни книжа- липсват проект и разрешение за строеж, а и такова строителство не е предвидено в застроителния план. Що се касае до отстъпеното право на пристройка, то не касае процесния строеж с характеристиката на надстройка на съществуваща сграда. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: На първо място изграденото се явява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. След като се касае за строеж, то следва да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на такова определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Наличието на незаконен строеж не се опровергава от представените от жалбоподателя доказателства. Отстъпеното от кмета на общината право на пристрояване очевидно е свързано с изградените гаражи, но не и с надстрояването на два етажа - четвърти и пети с обща площ от 150 кв. м. Първоинстанционният съд е развил и съображения за наличие на невъзможност за узаконяване на извършения строеж и за наличие на пречки за провеждането на такава процедура. Изложеното сочи, че се касае за незаконен строеж, който като извършен без разрешение подлежи на премахване. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение