Решение № 12015 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2015 г.

Решение № 12015 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сънфудс България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 22 от 8.01.2015 г. по адм. д. № 2732/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, ХХIV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ошавкова, поддържа становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд по съображения изложени в отговор от 16.10.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 22 от 8.01.2015 г. по адм. д. № 2732/2014 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, ХХIV е оставил без уважение жалбата на "Сънфудс България" ЕООД - гр. София, срещу предписание по т. 4 от протокол № 891 от 27.03.2014 г., издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, потвърдено с решение № 0104-11389 от 10.05.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - гр. София. Решението, предмет на касационен контрол, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За да постанови решението си, административният съд е обосновал правилния извод за прилагане на принудителна административна мярка в предвидената от чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ хипотеза за предотвратяване и отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. След като е обсъдил доказателствата по делото, той законосъобразно е приел, че работодателят не е изпълнил задължението по чл. 277, ал. 2 от КТ да обяви по подходящ начин на работните места правилата и инструкциите за фритеза, тостер, фритюрник, стиймер, компактор, грилове, комбо машина и кафемашина. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В тази връзка непрецезирането на диспозитива с оглед нормата на чл. 172, ал. 2 АПК и други процесуални нарушения, не се коментират. От констативната част на т. 4 от протокол с вх. № 891 от 15.04.2014 г., издаден от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, се установява, че при извършената проверка на 18.03.2014 г., в ресторант "Делфини" е установено, че не са обявени по подходящ начин на работните места правилата и инструкциите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за фритеза, тостер, фритюрник, стиймер, компактор, грилове, комбо машина и кафемашина. В сведенията по чл. 402, ал. 1, т. 2 и 3 КТ от 18.03.2014 г., подписани от упълномощеното лице, отново е отбелязано, че няма разлепени инструкции по работните места. Свидетелят Василев, управител на ресторанта посочва, че цитираните правила и инструкции се намират в мениджърски офис, който е достъпен за всички работещи, т.е. той не твърди наличието им непосредствено до самото оборудване и в помещението, в което то се намира и където се работи с него. Съгласно чл. 277, ал. 2 КТ, в сила към момента на издаване на предписанието и този на срока за изпълнението му, правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието се обявяват по подходящ начин на работните места. След като това е законово изискване, то е следвало да бъде изпълнено от работодателя, независимо от твърдяните от него затруднения, които не са непреодолими (така например оповестяването да се извърши чрез нарочни огнеупорни табели, намиращи се в непосредствена близост с уреда и отговарящи на хигиенните изисквания). В тази връзка следва да се има предвид, че касаторът не е единственото заведение за бързо хранене в България и за него цитираната норма на Кодекса на труда важи, както и за останалите подобни заведения, които с оглед на изискванията й, са решили технически проблема по оповестяване на правилата и инструкциите за здравословни и безопасни условия на труд. С оглед текста на чл. 277, ал. 2 КТ в частта му "по подходящ начин на работните места" не е било необходимо в предписанието да бъде посочено точно мястото на поставяне. Предвид посочените законови изисквания, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дали към момента на проверката в обекта е имало папка с правила за безопасни и здравословни условия на труд, след като те не са се намирали на всяко работно място, е правно ирелевантно. Казаното се отнася и до провежданите първоначално и текущо обучение на служителите относно тези условия, тъй като предписанието не е за подобно нарушение. Съгласно § 1, т. 4 ДР на КТ, "работно място" е помещение, цех, стая, но и нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая "работно място" се явява всяко такова пред изброените в протокола машини. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от подобно естество не са били допуснати в обжалваното решение. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореният съдебен акт се оставя в сила. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но до приключване на устните състезания по делото не е конкретизирал неговия размер, поради което се присъжда минималното такова за изготвяне на отговор по касационна жалба, без явяване в съдебно заседание в размер на 500 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,