Решение № 7037 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2012 г.

Решение № 7037 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба, подадена от "Си Ен Джи Марица" ООД със седалище град София, против решение № 13982 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 8825 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - тричленен състав на IV отделение. Касационните доводи са свързани с оспорване на извода на съда, че е налице несъответствие между определената от "Булгартрансгаз" ЕАД точка на присъединяване към газопреносната мрежа, посочена в становище на дружеството от 23.06.2006 г., и проектираната точка на присъединяване от страна на "Си Ен Джи Марица" ООД. Според касатора съдът не е зачел факта, че със заявлението от 6.06.2006 г. е предложена точка за присъединяване на нова ГИС (газоизмервателна станция) при магистрален газопровод в землището на с. Граф Игнатиево по приложена скица от 25.05.2006 г., която ГИС е отстояща на 75 м от маркирания в скицата парцел № 020015, както и факта, че до 14.06.2007 г., след изпълнение на указания, дадени с писмо от "Булгартрансгаз" ЕАД, между страните няма спор относно точката на присъединяване - кранов възел и ГИС, представляващи края на присъединителния газопровод, разположени в посочения вече поземлен имот. Като поддържа неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на извода на съда за законосъобразност на решение № 724 от 7.06.2011 г. по преписка № КЗК-896 от 9.10.2009 г. на КЗК, касаторът иска неговата отмяна. Ответната страна КЗК не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна "КарловоГаз" ООД поддържа касационната жалба. Ответната страна "Булгартрансгаз" ЕАД, представлявана от юрк. Брънгова, с подробно изложени съображения във възражение против касационната жалба оспорва основателността й, като в хода на делото по същество поддържа същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Посочено е, че след изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че оспореното решение на КЗК е законосъобразно, тъй като не са налице основанията по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 5 ЗЗК, и е отхвърлил оспорването. Отбелязано е, че съгласно чл. 197, ал. 1 ЗЕ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 от 9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи (Наредба № 7 от 2004 г.) право на преносното предприятие е да определи точката на присъединяване и не съществува задължение да се съобрази с направено предложение. Прокурорът приема за обоснован извода на съда, че преносното предприетия не е посочило в становището за присъединяване от 23.06.2006 г. (л. 74 и сл. - т. 1), че точката на присъединяване - нова газоизмервателна станция, изградена на кран при с. Граф Игнатиево на магистрален газопровод, се намира в землището на това село. Дали и кога и в каква степен в кореспонденцията между дружествата е уточнено достатъчно ясно точното място на присъединяване, е преценено като обстоятелство без правно значение за настоящия казус. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че същата е редовно подадена в срок и от надлежна страна, поради което и е процесуално допустима. С решение № 13982 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 8825 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - тричленен състав, е отхвърлена жалбата на дружествата "Си Ен Джи Марица" ООД и "КарловоГаз" ООД против решение № 724 от 7.06.2011 г. по преписка № КЗК-896 от 9.10.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (комисията, КЗК), с което е установено, че "Булгартрансгаз" ЕАД не е извършило нарушение на чл. 21, т. 2 и 5 от ЗЗК, изразяващо се в необоснован отказ за достъп до газопреносната мрежа на "Си Ен Джи Марица" ООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че доколкото КЗК при всестранно изследване на фактите по преписката и съобразяване с приложимия материален закон е приела, че не е налице злоупотреба с монополно положение от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД във връзка с предоставянето на достъп на "Си Ен Джи Марица" ООД до газопреносната си мрежа, то оспорваното административното решение е законосъобразно. Съдът е обсъдил поддържаните доводи против законосъобразността на административния акт. По отношение на оспорения извод на КЗК, че отказът на "Булгартрансгаз" ЕАД да съгласува проект за присъединяване на обект на заявителя е обоснован, в съдебното решение е посочено, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Съдът, при съобразяване с чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 2004 г., е приел, че точката на присъединяване като граница на собственост на преносното предприятие е изходящият газопровод от газоизмервателната станция, газорегулиращата станция или автоматичната газорегулираща станция, в която същият достига границата на поземления имот, в който са монтирани съоръженията на преносното предприятие. Прието е, че определената точка на присъединяване по становището от 23.06.2006 г. е нова ГИС - собственост на "Булгаргаз" ЕАД, изградена при кранов възел Граф Игнатиево на Магистрален газопровод, Южен полупръстен, която точка отстои на около 5 км от предвидената в проекта на "Си Ен Джи Марица" ООД точка на присъединяване, разположена на границата на имот № 020015 от землището на с. Граф Игнатиево. Относно спора, дали процесният кранов възел се намира в землището на с. Граф Игнатиево, съдът е посочил, че съгласно становището от 23.06.2006 г. указание, че кранът попада в землището на селото, не е налице, поради което аргумент за противоречие в поведението на "Булгартрансгаз" ЕАД не може да бъде изведен. При тези съображения съдът е кредитирал изцяло изводите на КЗК, че не е налице нарушение по см. на чл. 21, т. 5 от ЗЗК, тъй като неспазването на посочената от "Булгартрансгаз" ЕАД точка на присъединяване обосновава отказа му да бъде съгласуван проектът за присъединяване на "Си Ен Джи Марица" ООД към газопреносната мрежа. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. По силата на чл. 197, ал. 1 и 2 от ЗЕ във вр. с чл. 5 и 7 от Наредба № 7 от 2004 г. преносното предприятие - "Булгартрансгаз" ЕАД, е длъжно да присъедини преките присъединителни газопроводи на привилегировани потребители - "Си Ен Джи Марица" ООД, на природен газ в определена от него точка, която се явява и границата на собственост на преносната мрежа. Съгласно чл. 11, т. 1 от Наредба № 7 от 2004 г. местоположението на точката на присъединяване е или съществуваща ГРС (газорегулираща станция), или новоизградена ГИС или ГРС. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 7 от 2004 г. точката на присъединяване е изходящ газопровод от газоизмервателната станция (ГИС), газорегулиращата станция (ГРС) или автоматичната газорегулираща станция (АГРС), в която същият достига границата на поземления имот, в който са монтирани съоръженията на преносното предприятие. В становището от 23.06.2006 г. по чл. 9 и 11 от Наредба № 7 от 2004 г. ясно е посочено, че точката на присъединяване на обект "Терминал за компресиране на природен газ" е ГИС, изградена на кран при село Граф Игнатиево на Магистрален газопровод - Южен полупръстен. В становището не се сочат други условия, определящи местоположението на процесната ГИС, и по-конкретно никъде не е упоменато, че станцията, респ. точката на присъединяване, се намира на разстояние 75 м от имот № 020015 от землището на село Граф Игнатиево. По делото няма данни "Булгартрансгаз" ЕАД да е посочило или съгласувало поземлен имот (или имоти), в който да се изгради процесният терминал за компресиране на природен газ, като по този начин се определи разстоянието, респ. дължината, на захранващия газопровод от точката на присъединяване към преносната мрежа до точката на свързване на терминала. Възражението относно нахождението и съществуването на кран (кранов възел) при село Граф Игнатиево и оттам извличането на аргумент за промяна в установената между предприятията точка на присъединяване е неоснователно. Очевидно е, че както в заявлението от 6.06.2006 г., така и в становището от 23.06.2006 г. страните използват наименованието на населеното място Граф Игнатиево като топоним, определящ и локализиращ определен участък от преносен газопровод, наименован "Южен пръстен" (клон), и изградената към него инфраструктура. При условие че в заявлението от 6.06.2006 г. касаторът сам е посочил, че "местоположението на присъединявания обект спрямо газопреносната мрежа" е в "близост до кранов възел Граф Игнатиево", макар да му е известно, че такъв възел не е изграден в землището на населеното място, то е несъстоятелно да поддържа, че кранът (крановият възел) към ГИС, посочен като точка на присъединяване в становището от 23.06.2006 г., е различен от заявения такъв, намиращ се безспорно в землището на село Дрин. Съдът не е допуснал пропуск в обосноваването на правните си изводи, приемайки за доказано твърдението на КЗК, че с писмо от 14.06.2007 г. до "Си Ен Джи Марица" ООД преносното предприятие не е указвало преместване на точката на присъединяване, поставяйки изискване за ситуиране на крановия възел в началото на газопроводното отклонение - извън сервитута на магистралния газопровод и извън полския път, граничещ с имот № 020015. Цитираният възел е такъв по смисъла на чл. 17, ал. 4 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ и представлява спирателен възел, поставян в началото на отклонение от присъединителния газопровод към имот № 020015. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 7 от 2004 г. точката на присъединяване е изходящ газопровод от ГИС, ГРС или АГРС, в която този газопровод достига границата на поземления имот, в който са монтирани съоръженията на преносното предприятие, респ. не е границата на поземлен имот, в който присъединителният газопровод достига границата на имота на потребителя. В тази връзка тричленният състав правилно е приел, че възраженията на "Си Ен Джи Марица" ООД против законосъобразността на решение № 724 от 7.06.2011 г. по преписка № КЗК-896 от 09.10.2009 г. на КЗК са неоснователни и следва да бъде отхвърлена жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,