Решение № 9575 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2026 г.

от 03.12.2024г., касаещо периода м.02.1982 г. – м.07.1982 г., вкл. За периодите м.01.1981г. - м.01.1982 г. и от м.08.1982 г. до м.12.1982 г., поради липса на информация за М. А. М. (М. А. М.), е постановен Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 21121-26-900(2)/03.12.2024 г. С писмо изх.№ 21121-26-900/

от 03.12.2024 г., издадените удостоверение и отказ, са изпратени на заявителя. Установено е било дублиране на стажа, отразен в представената от заявителя трудова книжка и в обр.УП-13 с изх. № 21121-26-900/03.12.2024 г., във връзка с което е издадено Удостоверение обр. УП-13 с изх. №21121-26-170(1)/05.03.2025 г., видно от което за периода м.03.1980 г. – м.12.1980 г., жалбоподателят има трудов стаж от 170 дни, за м.01.1981 г. и м.03.1981г. има трудов стаж от по 02 дни, а за 1982г. – 147 дни. В административната преписка е бил доказан и трудов стаж с УП-3 № 26/26.03.2016 г. в „Хранинвест ХМК“ Стара Загора за периода от 19.03.1981 г. – 05.08.1981 г. – 4 м. 16 дни стаж от II категория, превърнат в III категория – 5 м. 20 дни. С разпореждане [номер]/2140-26-191/05.03.2025 г. ръководителя на ПО при ТП на НОИ–Хасково е отказал да отпусне ЛПОСВ на жалбоподателя. Разпореждането е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ-Хасково, който с Решение № 1012-26-101-1/26.03.2025 г. го е отменил и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. Приел е, че не са съобразени издадените от ОАА към ТП на НОИ-Хасково документи с изх. № 21121-26-170-1/05.03.2025 г. и с изх. № 21121-26-170-2/05.03.2025 г. (т.е. Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 21121-26-170

от 05.03.2025 г. и Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 21121-26-170

от 05.03.2025 г.). С разпореждане [номер]/2140-26-285/04.04.2025 г., Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково отново е отказал да отпусне ЛПОСВ на заявителя. Разпореждането е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който е отхвърлил жалбата с Решение № 1012-26-200-1/20.05.2025 г., като е приел, че трудовият и осигурителният стаж на е правилно зачетен и към датата на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 69б, ал.2 и чл.68, ал.1 – 3 от КСО. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която установява три описа на осигурителния стаж на заявителя. И по трите е бил зачетен трудов стаж от II категория 09м. и 09 дни, като е отчетен различен трудов стаж от III категория. След съпоставка между записите в трудовата книжка и зачетения стаж по различните описи е било установено, че се съдържат констатирани несъответствия/разлики, припокривания и грешки в изчисленията. За периода 01.01.1980 г. – 19.03.1981 г. в трудовата книжка е отразен трудов стаж общо 1 г. 2 м. 18 дни, а след получаването на Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 21121-26-170

от 05.03.2025 г. се зачита 1 г. трудов стаж за периода 01.01.1980 г. - 01.01.1981 г. и още по 2 дни за периодите 01.01.1981 г. – 31.01.1981 г. и 01.03.1981 г. – 18.03.1981 г. Описаният в трудовата книжка стаж за периода 05.08.1981 г. – 01.02.1982 г. в размер на 5 м 26 дни по трудова книжа не е зачетен, заради припокриване със стажа в „Хранинвест ХМК“ АД. В трудовата книжка за период от 01.04.1985 г. – 31.05.1989 г. в ТКЗС „Арда“, [населено място] е отразен стаж 4 г. 2 м. и 0 дни. Съгласно УП-13 № 1021-08-977-1 от 28.06.2019 г. за същия период по описа на НОИ е зачетен трудов стаж 1 г. 3м. 0 дни. За периода от 21.02.1990 – 24.03.1992 г. в трудовата книжка е отразен трудов стаж 2 г. 1м. 23 дни, а по описа на НОИ е зачетен трудов стаж 2 г. 1м. и 03 дни. След съпоставка на всички записи в трудовата книжка, зачетения стаж по различните описи и посочване на констатираните несъответствия вещото лице е заключило, че осигурителния стаж на заявителя от трета категория възлиза на 13г. 03м и 04 дни, а осигурителният му стаж от втора категория, превърнат към трета категория труд е 11 м. и 19 дни. Първоинстанционният съд е приел, че действително заявителят не е отговарял на изискването по чл.68, ал.3 от КСО да има 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като действителният му такъв е 14г. 00м. и 13 дни. Установил е, че не са взети предвид записите по трудова книжка изцяло, но е отчел също, че в хода на административното производство са установени несъответствия и разминавания между стажа по трудова книжка и по издадените обр. УП-13, установен е и стаж, дублиращ този по трудова книжка, и то въз основа на данни, както и на обр. УП-3, представени от самия жалбоподател. При подробно развити съображения относно всички периоди съдът е приел, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към трета категория, възлиза на 14г. 02м. и 23 дни, както е възприето в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Поради изложеното, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към приложимите правни норми. Спорът в случая се свежда до това дали да бъдат зачетени записванията в представената трудова книжка или следва да се извърши зачитане по представените удостоверения. По отношение на тази част от спора в касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че пред съда като доказателство за положения трудов стаж е представена трудова книжка, полаганият стаж по която в ТКЗС „Арда“, [населено място] и в АПК „Васил Коларов“, са валидно заверени. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице разминавания в представените от самия заявител удостоверенителни документи по чл.40, ал.1 и 2 от НПОС, както и факта, че липсват данни удостоверенията да са били оспорени. Неоснователни е възражението относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание, които касаторът следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,