Решение № 4364 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2009 г.

Решение № 4364 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Пирдоп против решение № 344 от 30.05.2009 г. по адм. дело № 1113/2008 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № 801 от 3.12.2008 г. на същия орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата Николина Божкова оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София област да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението на Административен съд - София област са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е издаден в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 171, ал. 1 от АПК тъй като не са взети предвид всички представени и относими към спора доказателства и не са разгледани всички доводи на страните. Принципно правилният извод на съда, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг такъв, предхождащ или последващ издаването му, в случая е направен без да се вземат предвид конкретните факти и доказателства по делото. Съдът приема, че оспорената заповед № 801/3.12.2008 г. е издадена в нарушение на изискванията за форма, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за постановяването й, без да съобрази представеното с административната преписка писмено становище от 3.12.2008 г. на главния юрисконсулт на общината, одобрено от кмета, послужило като основание за постановяване на оспорената заповед, в което са изложени съображения за необходимостта от изменение на заповед № 677/1.10.2008 г. Този документ фактически не е обсъден от съда. Съдебният състав се задоволява с отбелязването, че в заповедта не са изложени мотиви относно определянето на работната заплата на служителката и констатацията, че такива не се съдържат и в останалите представени по делото документи, без да направи анализ на същите. В този смисъл е налице и нарушение по чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като решението не съдържа мотиви, обосноваващи, при наличието на посоченото писмено доказателства, заключението на съда, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на изискването за форма. Освен това съображенията към съдебния акт засягат отмяната на заповедта по т. 1 - в частта, в която е определен размера на работната заплата на служителката, но не са изложени съображения за незаконосъобразността на заповедта в т. 2 и респ. такива, които да обосноват крайния извод на съдебния състав за отмяна на оспорения акт и в тази част. Посочените процесуални нарушения са довели до незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като изводите на съда за несъответствие на обжалваната заповед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неправилни и са направени в противоречие с ангажираните доказателства. В случая в противоречие с представените доказателства е прието, че изискванията на закона не са осъществени. В този смисъл незаконосъобразен и необоснован е и крайният извод на съдебния състав за неспазване на изискванията за форма на акта, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази изложеното по-горе, като се обсъдят всички представени по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка се направят крайните изводи на съда относно основателността или неоснователността на жалбата против административния акт, като се прецени дали решението на органа относно конкретния размер на основната месечна заплатата на служителката и на допълнителното възнаграждение, взето при условията на оперативна самостоятелност, е упражнено съобразно нормативно установените граници на преценка, включително тези, очертани с вътрешните правила за определяне на работната заплата в Община - Пирдоп за 2008 г. С оглед констатираната непълнота на разглеждания съдебен акт, която обаче не може да бъде преодоляна по реда на касационния контрол, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в случай, че прецени, че жалбата е основателна, отмени акта и установи, че не е компетентен да реши въпроса по същество, тъй като последният е предоставен за преценка на административния орган (чл. 173, ал. 2 от АПК), първоинстанционният съд следва да изпрати преписката на съответния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,