Решение № 145 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2008 г.

Решение № 145 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Гюров Мартинов, от гр. Плевен, срещу решение № 9/12.03.2008 г. по адм. д. № 71/2007 г. на Окръжен съд гр. Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба. началникът на РДНСК Плевен не взема становище. Ответникът Константин Иванов Бурдиняшки чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски в размер на 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-09-07/14.02.2006 г. на началника на РДНСК Плевен, с която е забранено ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по законно установения ред строеж "пристройка към магазин за хранителни стоки". Обжалваното решение е второ след отменително такова на Върховния административен съд с указание за представяне на документа на самия делегиращ акт- наличие на упълномощаване за издателя на акта. Такова е представено по делото, поради което съдът е приел компетентност на органа. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил и следните мотиви: Хипотезиса на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 5 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта и да разпореди прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия. Що се касае до установената свързаност на електрическата, канализационната и водопроводната система на невъведения в експлоатация обект с този, експлоатиран законосъобразно, то това не влияе на законосъобразността на обжалваната заповед. Възприемането на обратното според съда би означавало заобикаляне на закона. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Те подкрепят направената от съда фактическа констатация, че процесният строеж-пристройка се ползва с предназначение търговска зала на хранителен магазин, която характеристика изисква въвеждането му в експлоатация. Фактът на ползването на строежа без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че свързаността на основния обект и процесната пристройка към него опорочава обжалваната заповед като постановена в несъответствие с целта на закона. Това по същество не променя обстоятелствата, при които е издадена оспорената заповед и не влияе върху преценката за нейната валидност и законосъобразност. В този смисъл никой не може да търпи подлежащи на репарация вреди от законосъобразно издаден акт. При установяването на цитираните по горе релевантни факти органът е длъжен да издаде заповед със съдържание като оспорената. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Решението е постановено с участието на Константин Иванов Бурдиняшки като заинтересована страна, конституиран като ответник пред касационната инстанция. В тази насока следва да се има предвид, че административното правоотношение се развива само между органа и адресата на акта. При приложението на правната норма на чл. 178, ал. 5 ЗУТ от административния орган освен адресата на акта няма други заинтересовани лица. Поради това решението спрямо заинтересованата страна е недопустимо. Ще следва недопустимостта да бъде прогласена, а производството спрямо това лице да бъде прекратено. С оглед тези аргументи разноски не му се дължат Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение