Решение № 401 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1257/2012 г.

Решение № 401 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1257/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения Д. Д. И. и по искане на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на внохд № 504/12 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение от 21.05.2012 г., с което е потвърдена присъда № 591/21.03.2012 г. по нохд № 793/12 г. на Бургаския районен съд. В искането на всеки от осъдените са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК и с молба за отмяна на съдебните актове и оправдаването им по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. В съдебно заседание осъдените Д. И. и Н. Д. не се явяват, редовно призовани. Според прокурора от ВКП, допуснато е смесване на процедурата по чл. 371, т. 1 НПК с процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, поради което производството следва да бъде възобновено, съдебните актове - отменени, а делото да бъде върнато за разглеждане в РС гр. Бургас. Осъдените са заявили, че са съгласни да не се разпитват вещи лица и свидетели и че не признават фактите по обвинението. Вместо да се съобрази със заявеното от осъдените, съдът е провел съкратено съдебно следствие без да е налице признаване на фактите по обвинението. Върховният касационен съд обсъди доводите на страните, извърши проверка на материалите по делото и намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. Направено е от осъдените в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Подадено е срещу въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, което е влязло в сила. Разгледани по същество, подадените от осъдените искания за възобновяване са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 591/ от 21.03.2012 по нохд № 793 по описа за 2012 г. на Бургаския РС подсъдимите Д. Д. И., ЕГН: [ЕГН ] и Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН ], са признати за виновни за това, че като съизвършители, в кръга на службата им, съставили официален документ: Акт "образец 19" за установяване завършването и заплащането на видовете СМР от 5.12.2005 г. за обект "Ремонт общински път IV - 53904 Р. - Т." с изпълнител [фирма] и инвеститор [община], в който са удостоверили неверни обстоятелства, че са извършени работите от раздел "Укрепване и ремонт на водостоци", по т. 2 "Доставка и полагане на бетон клас "В 15" за фундаменти на крила и челни стени при водостоци, включително кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи" и по т. З "Доставка и полагане на бетон клас "В 20" за челни стени, крила др. включително кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи", с цел за бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за всеки от тях и вр. с чл. 58а (ДВ бр. 27 от 2009 г.), вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, са осъдени, всеки от тях, на наказание пробация по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година, както и на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 1 /една/ година. С решение № 161/21.05.2012 г. по нохд № 504/12 г. на Бургаския окръжен съд, образувано по жалби на подсъдимите, присъдата е потвърдена. И двете искания имат бланкетно съдържание и са неподкрепени с доводи по нито едно от наведените в тях основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Проверката на ВКС показа, че няма нарушения на процесуалните правила, регламентиращи провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Не е нарушен материалният закон и наложените на подсъдимите са справедливи. ВКС не намира за основателно становището на прокурора от ВКП за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС гр. Бургас, изразено в недопустимо смесване на предвидените две процедури за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 и т. 2 НПК. Твърдението е напълно произволно. Ясно е обективирана волята и на двамата подсъдими, преди даване хода съдебното следствие пред първата инстанция, за непровеждане на съдебно следствие и за ползване изцяло на материалите, събрани на досъдебното производство № ЗМ148/2011 г. на ОД МВР Б., ДП № 1738/11 г. на БРП, които са приети от съда по реда на чл. 283 НПК с изрично определение. От съдържанието на протокола от 21.03.2012 г. от съдебното заседание по нохд № 793/12 г. е видно, че първостепенният съд е провел предварително изслушване на страните, по реда на чл. 370 НПК, след като е разяснил правата им. Подсъдимите И. и Д. са изразили ясно и недвусмислено волята си, че всеки от тях признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е постановил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на доказателства и е обявил с определението си, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВКС не намери нарушения и при събирането и проверката на доказателствените източници, на които съдилищата са основали фактическите си констатации. Те са проверени и оценени съгласно правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. В мотивите си съдебните инстанция правилно са приели за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като са се позовали на самопризнанията на подсъдимите и на доказателствата от досъдебното производство. Инстанционните съдилища са отговорили аргументирано на доводите на защитата на подсъдимите, която е оспорила правната квалификация на деянието, съгласно обвинението. При установените факти неоснователно се оспорва от защитата правната квалификация на деянието на подсъдимите под признаците на чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Липсват правни аргументи на защитата в тази насока. Установено е, че [община] е възложила по реда на спечелване на конкурс за малка обществена поръчка на фирмата [фирма ] - Б., чийто управител е подс. И., да извърши строително-монтажните работи (СМР) на обект "Ремонт на IV-ен път 53904 [населено място] - [населено място] - [населено място] - км 5+5 до км 14+00", като общата стойност на проекта възлизала на 462 219,60 лева с ДДС. Установено е качеството и на двамата подсъдими на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" НК - за подс. Д. и по чл. 93, ал. 1, б. "б" НК за подс. И. Подсъдимият Н. Д. е изпълнявал длъжността "главен специалист" в отдел "Строителство" към Дирекция "УТАБ", при [община], и по силата на длъжността си е изпълнявал контрол от името на Общината - инвеститор по всички проекти, свързани със строителството. На 5.12.2005 г. подсъдимият И. е изготвил и подписал процесния Акт, "образец 19", за установяване завършването и разплащането на видовете строително-монтажни работи в който, наред с обективно изпълнените строително-монтажни работи е вписал, че са изпълнени и такива, които не са били извършени, а именно: по доставка и полагане на 38 куб. метра бетон клас "В 15" за фундаменти на крила и челни стени при водостоци, вкл. кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи на стойност 5016,00 лева, и доставка и полагане на 26 куб. метра бетон клас В 20 за челни стени, крила и др. вкл. кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи, на стойност 3796,00 лева, каквито не са били извършени. Подсъдимият Д. е подписал акта, като се е съгласил със съдържанието му в качеството си на лице, упражняващо инвеститорски контрол от името на Община - К. По делото е установено, а и той не е оспорил фактическите обстоятелства в обвинителния акт, че е съзнавал обективните факти за неизвършването на вписаните в акта дейности и разходи на средства от страна на изпълнителя. По делото е установено, че този документ е използван от подсъдимите, тъй като въз основа на Акт, "образец 19", дружеството - изпълнител [фирма] е издало фактура № [ЕГН] от 7.12.2005 г. на стойност 324 219,60 лева с ДДС, включваща и стойността на неизвършените, но отчетени като извършени строително-монтажни работи. Издадената фактура, ведно със съставения акт, "обр. 19", е била представена в [община], която е изплатила и стойността на описаните несвършени строително-монтажни работи. По делото не е спорно установеното и от заключението на графологическата експертиза, че положеният в инкриминирания документ подпис за "изпълнител" е изпълнен от подсъдимия Д. И., а подписът за "инвеститор" е изпълнен от подсъдимия Н. Д. При тези установени факти правната квалификация на деянието е правилна. Налице са обективните и субективни признаци на състава на лъжливо документиране по чл. 311, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК. От поведението на подсъдимите е изведен престъпния умисъл и специалната цел при извършване на деянието. Подсъдимите са съзнавали и са искали настъпването на общественоопасните последици, действайки съгласувано, със специалната цел за използване на документа с невярно документираните обстоятелства от правно значение, с намерение да им послужи за доказателство за установяването на тези обстоятелства. С факта на постигането на престъпната цел - използването на документа с невярно съдържание, е постигнато от двамата желаното плащане от общината на изпълнителя за ремонтните работи, които той не е извършил. Установена е и общността на престъпния умисъл, тъй като двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на невярното документиране - създаването на неверния официален документ, съзнавайки, че в качеството си на длъжностни лица във връзка със службата си, съставят документ отразяващ неистина относно упражняваната и от двамата подсъдими дейност по изпълнение и по контрол на изпълнението на СМР. Наложените наказания са съответни на тежестта на извършеното от подсъдимите и са справедливи. Индивидуализацията им е определена на основа на последиците от приложението на привилегированата процедура по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, вр. чл. 2, ал. 2 НК (в ред. на ДВ, бр. 27/2009 г.). При тези изводи, ВКС, III н. о., не намери основание за възобновяване, поради което и на основание чл. 424, вр. чл. 426 НПК,