Решение № 1043 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2010 г.

Решение № 1043 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Красимир Борисов Петров от гр. Бургас против решение № 69 от 1.02.2010 г., постановено по адм. дело № 231/2007 г. от Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 251 от 20.03.2007 г. на Командира на поделение 48940 - гр. Бургас за прекратяване на договора му за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд по изложени в жалбата съждения относно фактическата обстановка, свързана с постановяване на административния акт. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в неизясняване на всички относими към спора факти. Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Петров, като е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав счита, че твърдението за неизяснена фактическа установка по делото е неоснователно. Съдът е постановил решението си след събиране на всички относими доказателства, като освен това страните по делото са направили изрични изявления, че нямат повече доказателствени искания. Неоснователни са наведените доводите за материална незаконосъобразност на решението. Безспорно от материалите по делото е установено, че обжалваната пред първоинстанционният съд заповед е издадена въз основа на извършени организационно щатни промени. Не може да се твърди, че длъжността, заемана от Петров "началник на радиостанция Р-71, той и шофьор на радиоотделение" във Втори полк за придвижване и транспорт е идентична с длъжността "началник на КВ радиостанция и свързочно отделение във взвод за бойно осигуряване на Първи транспортен батальон", като безспорно с назначената по делото експертиза е установено, че същите се намират в различни войскови единици. Неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства е и твърдението, че Петров е бил назначен на вакантната длъжност със заповед № 305 от командира на поделение 48490, тъй като същата е отменена със заповед № 318/2006 на основание заповед № ОХ-466/30.07.2003 г. съгласно последната военнослужещи в щат А-916, в който Петров е бил зачислен на заповед КВ-458, издадена два дни преди издаване на заповед № 305/2006 г. Единствената вакантна длъжност, която е съществувала в поделението на жалбоподателя, е предвидена за заемане от лице с друго звание, със съответната квота за последното. В случая е без значение, че жалбоподателят е имал по-високо звание от това, необходимо за посочената длъжност, като органът е действал в условията на оперативна самостоятелност при вземане на оспореното решение. Прилагането на разпоредбата на § 43 от ПР на ПКВС (отм.) се отнася до възможност за заемане на длъжност предназначена за по-ниско звание при липса на други кандидати, каквото обстоятелство обаче не е било налице. Цитираната норма има действие само до годишното разместване на офицерския и сержантския състав от Българската армия за съответната година. Останалите наведени доводи касаят законосъобразността на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, поради което не следва да бъдат обсъждани в това производство, чийто предмет е правилността на решението на първоинстанционния съд. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че при издаване на обжалваната пред него заповед административният орган е спазил административнопроизводствените правила и е постановил законосъобразен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение