Решение № 41 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2010 г.

Решение № 41 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 969 от 21.10.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Д. Д. като представител на М. Д. М. и Е. И. Ч., на въззивно решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 5638/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение на СРС от 28.04.2009 г. по гр. д. № 4411/1998 г. и е допусната делба на трети и четвърти жилищен етаж и магазин, находящи се в [населено място], [улица], като е отхвърлен искът за делба по отношение на касаторката М. Д. М., а за Е. И. Ч. е допусната делба при квота 5/120 идеални части от процесните имоти. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е изключил от делбата като съделител първата от тях - М. Д. М., както и че неправилно е определил квотите на съделителите, тъй като втората от тях - Е. И. Ч., в действителност притежава 20/120 ид. части, а съдът й е определил квота 5/120 ид. части. Според касаторите съдът е формирал неправилни правни изводи по отношение на квотите, при които следва да се допусне делбата и неправилно е приложил материалния закон. Подробни доводи и съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба. Ответниците по касация Р. Н. Ч., А. Г. Ч. - Д., И. Г. Ч. и М. И. Б. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е делбено - първа фаза по допускане. М. Д. М. и А. Н. М. са поискали да се допусне делба на трети жилишен етаж, със застроена площ от 112,27 кв. м., на таванския четвърти жилищен етаж, с площ 112,27 кв. м., и на магазин от лицевата част към улицата, с площ 25,12 кв. м., всички находящи се в жилищната сграда на [улица], построена върху урегулиран поземлен имот /У./......, кв....., местност "И.", по плана на С., като твърдят, че са съсобствени между страните. Р. Н. Ч., И. Г. Ч., А. Г. Ч.-Д., Е. И. Ч. и М. И. Б. са оспорили съсобствеността върху двата обекта и магазина в сградата по отношение на М. Д. М. и А. Н. М., тъй като те не са притежавали право на собственост върху земята и следователно не могат да придобият права по приращение. Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 12.08.2003 г. по гр. д. № 1790/2000 г., на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявеният от Г. И. Ч. /наследодател на преживялата си съпруга Р. Н. Ч. и на децата си И. Г. Ч. и А. Г. Ч. -Д./ и Р. Н. Ч. срещу М. Д. М., А. Н. М. и Е. И. Ч. иск за признаване правото им на изключителна собственост на трети и четвърти /мансарден/ етаж, всеки със застроена площ 112,27 кв. м., находящи се в жилищната сграда в [населено място], [улица], както и по отношение на търговска сграда /павилион/, с площ от 25,12 кв. м., в същото дворно място. С нотариален акт №..... от.......г. и с №..... от.......г. ищцата М. по време на брака си с втория ищец-А. М., е придобила собствеността върху апартамент, находящ се на първи жилищен етаж в сградата, в която се намират и обектите, предмет на настоящото производство, като изрично е изключено дворното място. Установено е също от протокол от публично съдебно заседание от 26.01.1994 г., по гр.д.№ 4321/1993 г., на СРС, 53 състав, че е извършена делба на дворно място в [населено място], от което частта, съставляваща парцел....., кв......., по плана на С., [жк], цялото от 440 кв. м., в което са изградени процесните обекти, е поставена в дял и изключителна собственост на Г. И. Ч. - 35/120 идеални части, И. Г. Ч. - 15/120 идеални части, Е. И. Ч. - 5/120 идеални части и М. И. Б. - 5/120 идеални части; В дял втори е поставена частта от дворното място, съставляваща парцел......, кв....., по плана на С., [жк], цялото от 405 кв. м. Общият сбор от квотите на съделителите във всеки един от двата обособени при делбата дяла е 60/120 ид.части. С нотариален акт №..... от......г., на нотариус при Софийски районен съд, М. И. Б. е дарила на М. Д. М. получените със съдебната спогодба за делба 5/120 идеални части от дворното място- парцел......, кв....., по плана на С.. С постановление за възлагане на недвижим имот от........ г., на ЧСИ, с рег.№....., по изпълнително дело № 20067810400641, А. Г. Ч.-Д. е придобила чрез публична продан, собствеността на 5/120 идеални части от процесния имот, които са били бивша собственост на Е. И. Ч.. Процесните обекти, изградени в сградата, находяща се в парцел......, от кв...... по плана на С., са без надлежно съгласие за надстрояване и пристрояване, поради което е налице презумпцията на чл. 92 ЗС. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили права по отношение на дворното място едва през 1995 г., когато третият и четвъртият жилищен етаж и магазинът вече са били изградени в груб строеж, поради което и не могат да претендират права върху тях по силата на приращението. Съобразно този си извод е отхвърлил предявения иск за делба. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че процесните имоти са съсобствени между Р. Н. Ч., А. Г. Ч. -Д., И. Г. Ч. и Е. И. Ч. Тъй като те са били завършени в груб строеж към 1994 г., а касаторката М. Д. М. е придобила по дарение 5/120 от правото на собственост върху земята едва през 1995 г., тоест след като сградите са били построени, то същата не е станала съсобственик в процесните имоти, построени без да е учредено право на строеж. Към 1994 г. собственик на идеална част от земята е нейната праводателка М. И. Б.. Съдът е определил квотите в съсобствеността по следния начин: за Р. Н. Ч. - 23,34/120 ид. ч., за И. Г. Ч. - 53,33/120 ид. ч., за А. Г. Ч. - Д. - 38,33/120 ид. ч. и за Е. И. Ч. - 5/120 ид. ч. Касационното обжалване е допуснато на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос, свързан с определяне на квотите в съсобствеността при съобразяване с материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото. Във връзка с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: Производството за делба е особено исково производство, което се развива по специални правила. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя - чл. 282, ал. 1 от ГПК (отм.), сега чл. 344, ал. 1 от ГПК. Това са въпросите, по които се формира сила на присъдено нещо, поради което всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата. Такъв въпрос е и този за придобиване на правото на собственост по приращение. Затова точното приложение на нормата на чл. 281 ГПК (отм.), сега чл. 343 ГПК, има предвид изчерпване на всички възможни възражения на съделителите досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите, с които те разполагат към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. След като събере всички допустими и относими доказателства и изслуша съделителите, съдът въз основа на установените факти по делото относно легитимацията на страните, формирането на делбената маса и определяне частите на всеки от съделителите съобразно правата им по закон постановява решение по допускане на делбата. По основателността на касационната жалба. Основателни са доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: В процесният случай по делото не са събрани доказателства досежно това към кой момент процесните обекти, предмет на делбата, са изградени в груб строеж. Изводите си досежно моментът на завършване на грубия строеж и двете инстанции по същество са обосновали с мотивите на влязлото в сила решение от 12.08.2003 г., по гр. д. № 1790/2000 г., на СРС, 49 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. И. Ч. и Р. Н. Ч. срещу М. Д. М., А. Н. М. и Е. И. Ч. иск за признаване правото им на изключителна собственост по отношение на процесните обекти. Мотивите на съдебното решение обаче не създават сила на присъдено нещо, поради което е и недопустимо конкретни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за настоящия правен спор, да се приемат за установени единствено и само на основание приетото за установено от друг съд в друг съдебен спор. Както бе посочено по-горе в решението, едва след като събере всички допустими и относими доказателства и изслуша съделителите, съдът въз основа на установените факти по делото относно легитимацията на страните, формирането на делбената маса и определяне частите на всеки от съделителите съобразно правата им по закон, постановява решение по допускане на делбата. Следва да се има предвид и това, че съдът от своя страна е задължен също да прояви активност за обезпечаване правилното развитие на делото, като оказва на страните съдействие при упражняване на техните права. Това негово задължение произтича от нормата на чл. 4 ГПК (отм.). Едва след като се установи по надлежния ред към кой момент са изградени в груб строеж процесните обекти, съдът може да даде отговор на въпроса кои лица към този момент са били съсобственици на дворното място и съответно по силата на приращението съобразно правата им в тази съсобственост са придобили и съответните права върху построеното без надлежно учредено право на строеж. С оглед изложеното и тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере посочените от страните доказателства досежно това към кой момент процесните обекти са изградени в груб строеж и едва след това да обоснове изводите си относно това налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви квоти, съответно разпоредителните сделки рефлектират ли върху тези квоти. При произнасянето си по същество на делото съдът следва да има предвид и това, че с извършената през 1994 г. делба на дворното място, са обособени два дяла, като дворното място, върху което са изградени процесните обекти, представляващо парцел....., кв......, по плана на С....., е поставено в дял и изключителна собственост на Г. И. Ч. - 35/120 идеални части, И. Г. Ч. - 15/120 идеални части, Е. И. Ч. - 5/120 идеални части и М. И. Б. - 5/120 идеални части. Общият сбор от квотите на съделителите е 60/120, но този сбор е равнозначен на единица при изчисляване квотите на съсобственост по отношение на изградените в този У. самостоятелни обекти, придобити по приращение. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе и по искането по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) и по претенциите за разноски, в това число и тези, направени пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.