Решение № 190 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2015 г.

Решение № 190 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба, подадена от У. Д., гражданин на Нигерия, против решение № 4794 от 07.07.2015 г. постановено по адм. д. № 5216 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4794 от 07.07.2015 г. постановено по адм. д. № 5216 по описа за 2015 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на У. Д., гражданин на Нигерия против решение № 2858 от 24.04.2015 г. на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че настоящата молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По предходни молби за статут на кандидата са образувани и приключили седем административни производства пред Държавна агенция за бежанците. В последното производство с решение № 4968 от 24.07.2014 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, което не е обжалвано и е влезнало в сила. Настоящата молба на кандидата е подадена на 10.02.2015 г. и по нея е постановен оспорвания отказ. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. -председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на У. Д. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е установил, че Д. не е обосновал наличие на страх от преследване от властите в Нигерия. Видно от изложеното в проведеното интервю, чужденецът не е посочил нито един конкретен факт за реално осъществено спрямо него преследване, а само свои субективни опасения от племенна вражда. Първостепенният съд е установил, че при провеждането на интервютата с него и в двете производства чужденеца изрично е заявил желанието си да остане в България, поради това, че след пристигането си преди 10 години се е установил и е сключил е брак с българска гражданка. Изрично отрича да е настъпила промяна в бежанската му история от подаване на първата молба за закрила до датата на интервюто с него в последното административно производство. Според съдът, закрилата на чл. 8 ЗУБ не следва да бъде предоставена и поради факта, че изложените причини не попадат в обхвата на регламентираната закрила от нормата на чл. 8 от ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Не се установило, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне Нигерия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Не е била налице и заплаха за молителя, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че не е налице и приложимост на решение по дело № С - 465/07 на Съда на Европейския съюз относно задължителното тълкуване на чл. 15, букви "а", "б" и "в" от Директива 2004/83/ЕО. Тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни в Нигерия да е налице насилие от изключителна степен, дължащо се на въоръжен конфликт, което да обоснове нуждата от предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила. Съдът подробно е изследвал и се е позовал на приложената по преписката справка с вх. № 01-14626 от 04.12.2014 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС за актуалната ситуация в Нигерия. Решаващия съд подробно е анализирал и даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата, като е счел, че не се обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на У. Д. срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Причините сочени от него в проведените интервюта не водят до извод за основателност на претенцията по причини визирани в нормата на закона. Спрямо чужденеца не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Нигерия с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установената фактическа обстановка не е променена и не дава основания да се приеме, че е възникнала реална опасност от тежки посегателства срещу живота на кандидата. В проведеното интервю чужденецът не е посочил нови факти и обстоятелства. В тази връзка настоящия състав на ВАС приема, че не са налице нови обстоятелства, които да обуславят основание за получаване на статут. При така установеното по делото, извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чуждия гражданин У. Д. по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещия закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Нигерия, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Правилно съдът приема, че даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 Съдът на Европейския съюз тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Според решението на Общностния съд текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че, дори да не представя конкретни доказателства (или представените да не са достатъчно убедителни), "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено, но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Решаващият съд подробно е разгледал и анализирал информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01-14626 от 04.12.2014 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС за актуалната ситуация в Нигерия. Тя не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". При тези данни правилно е заключението на административния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Посочените от кандидата основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат и в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,