Решение № 431 от 2.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1346/2015 г.

Решение № 431 от 2.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1346/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Производство по Глава 23 от НПК. С бланкова касационна жалба, допълнена със съображения за допуснати съществени процесуални нарушения като касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК защитникът на подс. Д. М. Д. от Шумен адв. Св. С. от АК - Шумен обжалва решение № 129 от 3.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 135/2015 г. от Апелативен съд - Варна с искане за отмяната му и оневиняване на Д. от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подс. Д. и защитникът му адв. С., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 39 по НОХД № 206/2010 г. на Окръжен съд - Разград подс. Д. М. Д. от Шумен е бил признат за виновен и осъден за осъществено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2-ро, т. 6, пр. 1, 2 и 3 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години. Със същата присъда за аналогично престъпление е бил признат за виновен и осъден и съдружникът му М. Д. С. в "Д. М. Г." - О. -К. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура - Разград заради явната несправедливост на наложените и на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода на предвидения за съответното престъпление минимум от 3 години лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с искане за изменянето й и завишаване на размерите на наказанията, както и отмяна приложението на "условното" осъждане. Тя е била обжалвана и от защитника на подс. Д. Д. адв. Р. В. от АК - Разград като необоснована, в нарушение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда. С решение № 26 от 25.02.2013 г. по ВНОХД № 11/2013 г. Варненският апелативен съд, след като прекратил въззивното производство спрямо подс. С. поради липса на въззивна жалба и неправилното му присъединяване към тази на подс. Д., потвърдил постановената осъдителна присъда. С препис от решението, съобщение за изготвянето му е било връчено лично на подс. Д. на 27.03.2013 г. и тъй като не е било обжалвано пред касационната инстанция, е влязло в законна сила. По искане за възобновяване на основание чл. 420, ал. 2 от НПК от името на подс. Д. от 27.07.2013 г. на защитника му адв. С. с наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и в съдебната му фаза пред двете инстанции по фактите, довело до неправилни фактически изводи, до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане, с решение № 515 от 20.11.2013 г. по н. д. № 1638/2013 г. ВКС - I н. о. е отменил въззивното решение в частта му за потвърждаване на осъдителната за подс. Д. присъда на ОС - Разград и в тази му част производството по делото е било възобновено и върнато за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Вместо на Апелативен съд - Варна, делото е било върнато на Окръжен съд - Разград, където е било образувано НОХД № 360/2013 г., по което, след провеждане на ново съдебно следствие и събиране на ангажираните от страните гласни и писмени доказателства, включително допускането и изслушването на заключенията на основна и две допълнителни финансово-икономически експертизи, с присъда № 15 от 6.03.2015 г. подс. Д. М. Д. е признат отново за виновен за осъществено в периода от 1.05.2007 г. до 28.02.2008 г. в К., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на "Д. М. Г." - О. -К., престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6, пр. 1, 2 и 3 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подс. Д. са възложени направените по водене на делото по неговото обвинение разноски в размер на 990,40 лв. Така постановената втора осъдителна присъда е била обжалвана от защитника на подс. Д. с оплаквания за неправилен доказателствен анализ от окръжния съд и неправилно приложение на материалния закон, позовавайки се и на практика на СЕС с искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда за пълното оправдаване на подзащитния му по предявеното обвинение. С решението си № 129 от 3.07.2015 г. по ВНОХД № 135/2015 г. съставът на Апелативен съд - Варна е счел оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и е потвърдил обжалваната първоинстанционна присъда. В допълнението към бланковата касационна жалба защитникът на подсъдимия адв. С. наново навежда доводи за неправилен доказателствен анализ и липса на отговор по развитите пред въззивния съд възражения, като прави поредното си искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване от касационната инстанция на решение за оправдаване на подзащитния му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от имаща право на жалба страна в процеса, срещу въззивно решение, подлежащо на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Допълвайки бланковата си касационна жалба с препращане към допълнението на въззивната, защитникът навежда генерално възражение за необсъдени, според него, от апелативния съд техни съображения за неправилност на първоинстанционната присъда, за липса на негов доказателствен анализ в разрез с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, за игнориране на доказателства за осъществените доставки на зърно на един от клиентите на управляваното от подс. Д. търговско дружество и за отразени от неговите доставчици сделки в дневниците им за продажби, както и недоволството си от отказа да се възприемат обясненията на подсъдимия и показанията на св. Е. Й. като пряк участник при осъществяване на търговската дейност от последния. А това попречило да се даде правилен отговор за наличие или не на противоправност в поведението му, но като се настоява за оправдаването му от касационната инстанция, позовавайки се и на практика на Съда на ЕС във връзка с общностното данъчно право. Повторното разглеждане на делото от окръжния, вместо от апелативния съд е дало възможност да бъдат уважени всички искания на страните за събиране и проверка на относимите към предмета на доказване по делото доказателства, които обаче с нищо не са обслужили тезата на подсъдимия. Те са установили, че зад реалната търговска дейност, осъществявана от подс. Д., същият е ползвал фактури за неосъществени на практика доставки на зърно и орехови ядки от четирите фирми, за които се е установило и чрез разпита на "собствениците" им, че не са имали възможност (парични средства, персонал, транспорт, складови бази) и не са ги извършили. Именно върху това са акцентирали съдилищата по фактите, като са изложили убедителни съображения защо не възприемат тезата на подсъдимия и показанията на св. Й. Вещото лице П. подробно е изяснила защо наличието на инкриминираните фактури не е достатъчно да се възприемат документираните с тях доставки за реално осъществени. Те обаче са били ползвани от подс. Д. за разчитане с републиканския бюджет за намаляване на данъчните задължения по ЗДДС, претендирайки за пълен данъчен кредит в подадените от името на дружеството справки-декларации по ДДС от обслужващата го счетоводно фирма, който е бил отказан при извършената данъчна ревизия. В тази насока са и възприетите от съда показания на св. А. и св. Б., направили своите констатации на база на извършените насрещни проверки на дружествата, посочени като доставчици по инкриминираните фактури. Твърденията на подсъдимия да е договарял с пълномощници на тези дружества не са подкрепени от доказателствените материали. Същественото за обвинението е обстоятелството, че продадените от дружеството на подсъдимия впоследствие зърно и ядки няма как да са му били доставени по описаните в инкриминираните фактури сделки, дори и някои от тях да са били вписани в справки-декларации по ДДС на тези "доставчици", т.е. не е достатъчно документалното оформяне на доставките, необходимо е установяването по несъмнен начин на реалното осъществяване на престациите на двете страни по тези договори. Това е основанието държавата да претендира внасянето на дължимия се данък от продавача (като част от цената на продадената и доставена стока), както и основание купувачът да начисли и прихване платения ДДС от дължим се от него данък при последващи продажби или да претендира възстановяването му. Тогава може да се говори за добросъвестност на търговеца в смисъла, вложен в тълкуванията на съюзното данъчно право от СЕС. При инкримираните случаи изследването на доказателствените източници от съда, съобразено с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, е довело до противни на тезата на подсъдимия изводи. Даден е отговор на всички възражения на защитата му и в пълнота са изпълнени изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за намеса на ВКС за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативната инстанция, още по-малко, при така приетите за установени фактически обстоятелства, за оправдаване на подс. Д. по предявеното му обвинение. Няма наведени нито в жалбата, нито в допълнението й конкретни доводи по ангажираното касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът законосъобразно е приел, че при очертаната фактическа рамка са осъществени всички елементи на състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и това касационно основание. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение