Решение № 1922 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2009 г.

Решение № 1922 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Горанов Илиев срещу частта от Решение № 343/03.07.2009 г. по адм. д. 744/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е потвърден Ревизионен акт (РА) № 150800475/03.07.08 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Плевен, частично изменен с Решение № 348/03.09.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касационният жалбоподател твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от Решение № 343/03.07.09 г. по адм. д. 744/08 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на Атанас Горанов Илиев против част от РА № 150800475/03.07.08 г. на ТД на НАП - Плевен, частично изменен с Решение № 348/03.09.08 г. на Д "ОУИ". Не е предмет на касационен контрол съдебното решение в частта, с която частично е отменен РА като е намален чрез изменение на РА размера на установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 10 119,80 лв. с лихви в размер на 1685,53 лв. на 839,90 лв. и съответните лихви. Административният съд е направил извод, че данъчните органи законосъобразно са определели данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, защото са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Според решаващият съдебен състав при определяне на данъчната основа за облагане данъчните органи са съобразили всички процесуални и материалноправни предпоставки на закона. Съдът е приел, че по време на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения, включително и по отношение допустимите за ревизиране данъчни периоди, като фактическите констатации на ревизиращия екип относно обстоятелствата, които са от значение за размера на облагаемата данъчна основа са преценени правилно съобразно събраните по време на данъчната ревизия и в съдебното производство доказателства. По отношения доводите на Атанас Горанов Илиев, че за определени данъчни периоди не е местно лице, съдът е обосновал законосъобразност на РА с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.), която е относима към случая. При така установената фактическа обстановка АС - Велико Търново е мотивирал решението си за законосъобразност на определената в РА данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и изчислените въз основа на нея като дължим данък и лихви като е извършил корекции само за периода, за който е приел за доказано, че жалбоподателят не е имал възможност да реализира доходи поради пребиваването му в затвор. Времето, през която Атанас Илиев е бил с ограничения на свободата му са определени от решаващият съд въз основа на събраните по делото официални документи, като са останали недоказани неговите твърдения за по-продължителен престой в затвора през ревизираните данъчни периоди. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения относно преценка доказателствата и доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, както и когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. С оглед на тази правна норма административният съд е възприел правилно събраните по делото доказателства и е направил извод, че не са опровергани фактическите констатации в РА относно наличието на подлежащ на облагане доход на Атанас Горанов Илиев по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Решаващият съдебен състав подробно е аргументирал приетата за установената от него фактическа обстановка като е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и при съответните логически връзки между установените факти. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Атанас Илиев не разполага с имущество (независимо от декларирането притежаване на собственост върху леки автомобили), поради което не е възможно стойността му да надвишава съществено декларираните доходи. Касаторът не е декларирал в нито един от ревизираните данъчни периоди реализирани от него доходи чрез подаване на данъчни декларации, а по време на данъчната ревизия в декларациите си по чл. 124, ал. 3 от ДОПК е декларирал доходи с източник личен труд, за които не е конкретизирал вид и произход. При определянето на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК се анализират обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и в този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че евентуалните доходи на Атанас Илиев не са с установен източник и не е доказано, че представляват доход от изброените в чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.), при което възражение не е съобразена и възможността по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) През всеки един от ревизираните периоди жалбоподателят не е посочил да е издържан от трето лице, а точно обратното в изявленията му се съдържат данни, че на негова издръжка и грижи е семейството му, състоящо се от съпруга и три деца. Следователно Атанас Горанов Илиев е разполагал със средства за осигуряване издръжката на своя живот и доказани пътувания, чиято стойност е определена от органите по приходите и не е доказано с никакви доказателства, че за това са използвани по-малко средства. Необходимо е да се посочи, че при формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите е извършвана преценка по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК за обичайните разходи само на едно лице, независимо от данните, че Атанас Илиев е издържал и други членове на семейството си. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е допуснато процесуално нарушение по отношение обхвата на данъчната ревизия. Съдът е извършил правилна преценка на сроковете по чл. 109 от ДОПК и датата на възлагане на данъчната ревизия. Неоснователно е възражението и по отношение статута на Атанас Горанов Илиев за част от ревизираните данъчни периоди. Законосъобразно АС-Велико Търново е обосновал качеството на жалбоподателя като местно лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.), защото не е доказано по никакъв начин, че лицето е установило трайно местопребиваване в друга държава. Пребиваването на Атанас Илиев пътувания в чужбина е в резултат от негови многократни пътувания, но при постоянно установяване на територията на Република България. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за определянето на едно лице като местно по смисъла на ЗОДФЛ (отм.) съдът е съобразил само предпоставките и на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.), но не и тези по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.). По отношение преценката дали Атанас Илиев има качество на местно лице на Република България съдът е обсъдил само едната хипотеза, в която лицата имат това качество - тази на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) - лица, чието постоянно местоживеене е в България, и като е установил наличието й според определението в § 1 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) за "постоянно местоживеене" за целите на ЗОДФЛ (отм.), че е налице е трайно установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там, правилно не е пристъпил към изследване наличието на другата възможна хипотеза за определяне на едно лице за местно на Република България, а именно дали лицето е пребивавало повече от 183 дни на територията на Република България. С оглед правилно установена фактическа обстановка, административният съд е направил обоснования извод, че данъчните органи законосъобразно са определили данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно законосъобразно с обжалваното решение са определени данъчни задължения по реда на чл. 122 от ДОПК, като по отношение размера на данъчната основа за облагане не са допуснати нарушения и са използвани всички относими към случая обстоятелства. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и като взе предвид, Д "ОУИ" не е представлявана в открито съдебно заседание на касационната инстанция, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение