Решение № 4897 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2016 г.

Решение № 4897 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Районна потребителска кооперация "С." - гр. Н. пазар /РПК "С."/ чрез председателя й А. А. против решение № 6/10.02.2016 г. по адм. дело № 232/2015 г. по описа на Административен съд Ш., в частта му в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № АУ00000211/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение изх. № 39-01-1/10/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар. За прецизност следва да се отбележи, че касационният жалбоподател заявява в касационната си жалба, че оспорва първоинстанционното решение изцяло, т.е. и в отменителната му част, която е благоприятна за него. С оглед мотивите изложени в касационната жалба, обаче, може да се изведе извод, че се оспорва именно решението в отхвърлителната му част, която е с неблагоприятен резултат за РПК "С.". Касационният жалбоподател заявява, че първоинстанционното решение е неправилно поради липса на компетентност, форма, нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалвания АУЗД да бъде отменен изцяло. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и се иска оставяне в сила решението, като правилно в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното решение, Административен съд Ш. е отхвърлил в една част жалбата на настоящия касационен жалбоподател, срещу АУЗД № АУ00000211/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение № 39-01-1/10/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар. С обжалвания акт са определени задължения за ТБО за периода 2011-2013 г. за собствени на кооперацията недвижими имоти, в размер на 1222,33 /хиляда двеста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/ - главница и 186,00 /сто осемдесет и шест/ лева - лихви. По делото е оспорено реалното предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ от общината, за периода 2011 - 2013 г. по отношение на конкретните имоти. Установено е, че същите попадат в границите на определените територии за извършване на съответните дейности и са налице предпоставки за дължимост на ТБО. Оспорен е и начина на изчисляване на данъчната оценка на имотите, съответно и начина, по който е изчислен размера на задълженията и лихвите върху тях. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е посочил, че данъчната оценка на процесните имоти за всяка от годините е 52 417,40 лв., на базата на който размер е изчислено и задължението за ТБО за всеки от компонентите съгласно решение № 180-10/27.12.2004 г. на Общински съвет гр. Н. пазар, а именно - 10 промила, общо и за трите услуги, или е изчислено общо задължение в размер за целия процесен период 1221,34 /хиляда двеста двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ - главница и 182,78 /сто осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ - лихви, който размер не съвпада напълно с посочения в оспорения АУЗД. Административният съд е възприел размера съгласно ССчЕ, като е отменил акта в частта над посочения размер. Първоинстанционното решение, в оспорената част, е правилно. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и цените на услугите - т. е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Предмет на оспорване пред съда по същество е Акт за установяване на задължения по декларация № АУ00000211/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Нови пазар, потвърден с решение изх. № 39-01-1/10/ от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, и не е допустимо в рамките на същото производство да се разглежда друг въпрос - за законосъобразността на друг, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт, обжалваем по различен ред - а именно по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. Съгласно приложените заповеди имотите попадат в районите, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от О. Н. пазар в района, в който се намира имота на потребителската кооперация - жалбоподател, представляващ "казан за изваряване на ракия", е безспорно установено от доказателствата по делото, поради което не е налице първото материалноправно основание по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, обуславящо недължимост на ТБО от страна на жалбоподателя за тази услуга. Не е налице и втората законово регламентирана хипотеза на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при наличието на която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване - имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Изключение за процесния период прави услугата "сметосъбиране" за 2012 г., тъй като е подадена декларация, че имотът няма да се ползва и съответно в обжалвания акт такова задължение не е начислено. От доказателствата по делото е видно, че услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и община Нови пазар има депо за обезвреждане на битови отпадъци и услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се осъществява по установен график с почистване на улиците, площадите, тротоарите и други поради което следва да се приеме, че услугата е предоставяна редовно и за нея се дължи такса. Правилно съда, въз основа на доказателствата по делото е приел, че за всички проверявани периоди е налице предоставяне и ползване на услугата. Законосъобразно е прието от съда, че таксата по чл. 62 от ЗМДТ за процесните години е определена въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и разпоредбите на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на общината. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението на Административен съд Ш., в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно - съответства на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод Районната потребителска кооперация "С." - гр. Н. пазар следва да бъде осъдена да заплати в полза на община Нови пазар, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,