Решение № 2904 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален пълномощник, против Решение 1163 от 03.10.2024 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. д. 1281/2022 г., с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020г.#2 и за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/4160 от 15.11.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изложените от съда мотиви не обосновават извода, че подадено заявление за 2017г. е само за плащане, но не и за поемане на нов ангажимент, които да обуслови възникване на задължение за депозиране на заявление за плащане за 2020 г. Намира, че приетото от решаващия състав се разколебава от наличието на влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент 01-6500/2292/08.05.2019 г. Сочи, че оспореният акт е съобразен с разпоредбите на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 и чл. 5б от Регламент (ЕО) 885/2006, като в подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Б. от [населено място], общ. Костинброд, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване, първоинстанционният съд е съобразил следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е законосъобразността на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2020г.#2 и за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/4160 от 15.11.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който спрямо Н. Ц. Б. е прекратен ангажимент по мярка Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) за кампании 2017, 2018 и 2019 в размер на 8 526,69 лв., на основание чл. 18, ал. 3 и ал. 4, б. б и чл. 8 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 /Наредбата/. В хода на административното производство е прието, че Б. е одобрена за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ през кампания 2017 г. Според мотивите на оспорения акт за 2020г. земеделският стопанин не е спазил условието по чл. 8 от Наредбата да подаде Заявление за плащане . Поради това на основание чл. 18, ал. 4, б. б от Наредбата същият следва да възстанови 40 % от общата изплатена сума по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ , представляваща сбор от полученото финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента. Изчислено е, че Б. следва да възстанови 40% от получената сума от 21 316,72 лв., равняващи се на 8 526,69 лв. На основание чл. 26, ал.1 АПК с писмо 01-6500/4160/01.08.2022 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, земеделският стопанин е уведомен, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане. В писмото е уточнено, че Б. е одобрена за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ през кампания 2017 г. и не е подала заявление за плащане по направлението за кампания 2020 г. С възражение вх. 01-6500/4160 от 15.08.2022 г. Б. е уточнила, че е подала заявление за подпомагане през 2015 г., по което ангажиментът й е приключил през 2019г., а през 2017 г. е подала единствено заявление за плащане в изпълнение на петгодишния ангажимент по заявлението за подпомагане от 2015 г. Изрично е посочила, че през 2017 г. не е подавала заявление за нов петгодишен ангажимент, а единствено заявление за плащане. Подчертала е, че не е имало как да знае, че въз основа на подаденото през 2017 г. заявление е одобрена за нов петгодишен ангажимент, тъй като едва през 2021г. е получила писмо изх. 01-6500/3993 от 01.09.2021 г., с което ДФЗ я уведомява, че през 2017г. тя е одобрена за участие по мярката и тече нов петгодишен ангажимент. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел за безспорно между страните, че Б. е поела многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по заявление за подпомагане с УИН [номер] от 25.05.2015 г. Акцентирал е, че на стр. 17 от заявление с УРН [номер] от 26.05.2017 г. /л. 68 л. 80 от делото/, изрично е отбелязано на отреденото за това място в образеца на формуляра, че същият съставлява Заявление за плащане . Такива са и подадените заявления за 2018 г. и 2019 г. Решаващият състав е констатирал още, че с предходен, стабилен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. 01-6500/2292/08.05.2019 г. за 2016г. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия през 2015 г. многогодишен ангажимент на Б. поради неизпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. В мотивите към същия е посочено, че след разглеждане на подаденото от Б. заявление за 2016 г. и приложените документи, органът е установил, че за част от площите е доказана обективна невъзможност да бъде изпълнен поетият ангажимент поради приетите изменения в ЗСПЗ по § 15 и чл. 37и, ал. 1. След изключване на площите, за които е прекратен договорът с община Костинброд за ползването им, органът е определил нова референтна площ в размер на 0, 84 ха. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на наведените във възражението на земеделския стопанин доводи и възражения. Според решаващият състав, в случай, че органът беше проследил посочената от Б. хронология на подадените заявления за подпомагане и за плащане и беше ценил представеното от нея доказателство, че за 2017 г. е подала заявление за плащане, а не за ново подпомагане, то той би достигнал до друг краен извод. Относно материалната законосъобразност на обжалвания АУПДВ съдът е съобразил, че за 2017 г. е подадено заявление за плащане и това е изрично отбелязано на отреденото за това място в съответния формуляр, поради което същото нито е съставлявало, нито е следвало да бъде възприето от органа като заявление за подпомагане за поемане на следващ петгодишен ангажимент. От тук е достигнал до извода, че Б. е приключила поетия със заявлението за подпомагане от 2015 г. петгодишен ангажимент с подаване на съответните заявления за плащане за 2017, 2018 и 2019г. и тъй като не е поела нов ангажимент със заявлението от 2017 г., то тя не е имала задължението да подаде заявление за плащане за 2020г. Според решаващия състав, Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент 01-6500/2292/08.05.2019 г. за 2016г., с който Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия през 2015 г. многогодишен ангажимент поради неизпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата е издаден поради обективни и независещи от земеделския стопанин причини и то след приключване на петгодишния му период. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 18, ал. 3, т.1 и ал. 4, б. б и чл. 8 от Наредба 7 от 24.02.2025 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т.1 от Наредбата Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи. По силата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". При този нормативен регламент и след обсъждане на всички събрани доказателства обосновано първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Между страните не е спорно, че Н. Б. е регистрирана с Уникален регистрационен номер 627639 в Интегрираната система за администриране и контрол и със заявление за подпомагане УИН [номер] от 25.05.2015 г. е поела многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност . Спорът се концентрира върху въпроса представлява ли заявление с УРН [номер] от 26.05.2017 г. Заявление за подпомагане , с което Б. заявява поемане на следващ петгодишен ангажимент или същото съставлява единствено Заявление за плащане по вече поетия петгодишен ангажимент от 2015г. В този аспект първостепенният съд обстойно е анализирал съдържанието на приложения документ, в който е налице изрично отбелязване на отреденото във формуляра място, съобразно което подаденото съставлява Заявление за плащане към поетия ангажимент от 2015г. По него са депозирани и заявленията за плащане за 2018г. и 2019г., с изтичането на която е приключил петгодишният ангажимент от 2015г., поет от земеделския стопанин. След като със заявлението от 2017г. не е поет нов ангажимент от Б., то за нея не е било налице задължение за подаване на заявление за плащане за 2020 г. Именно в тези насоки са били и възраженията на земеделския стопанин и представените от него доказателства в хода на административното производство, които обаче са останали несъобразени и необсъдени от издателя на акта. В случай, че той бе сторил това в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК, то административният орган би достигнал до друг краен извод. Ето защо, допуснатото процесуално нарушение се явява съществено, а констатацията за извършването му е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Липсата на поет от земеделския стопанин нов ангажимент от 2017 г. налага извод, че не е осъществен фактическият състав на чл. 18, ал. 3, т.1 и ал.4, б. б от Наредба 7/24.02.2015г., при чието проявление земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението. Следователно, процесният АУПДВ е издаден и в нарушение на материалния закон, което не се дерогира от наличието на влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за 2016г. 01-6500/2292/08.05.2019 г., тъй като поетият ангажимент е бил прекратен поради обективни и независещи от земеделския стопанин причини. В мотивите на Решение 5012/11.05.2023г. по адм. дело 8996/2022г. на ВАС, с което е отменен издадения в тази връзка АУПДВ 01-6500/2292#15/02.09.2021 г. от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", изрично е посочено, че при прекратяване на агроекологичния ангажимент поради изключителни причини, както в случая, на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г., не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Гореизложеното сочи, че като е отменил като незаконосъобразен оспорения АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение