Решение № 6242 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител юрисконсулт Манчева в РЗОК Велико Търново, срещу Решение 393/10.12.2021г., постановено по адм. дело 468/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Слава ЕООД, представлявано от д-р М. Славова Давидова е изменена Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-196/29.06.2021г. на управителя на НЗОК, като е намален размера на наложената финансова неустойка от 150 лв. (сто и петдесет лева) на 50 лв. (петдесет лева). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски. Ответникът - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Слава ЕООД, представлявано от д-р М. Славова Давидова, чрез процесуален представител адв. Ж. Димова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира доводите на съда относно тежестта на извършеното нарушение, обосноваващи прилагане на санкция в минимален размер, за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Върховният административен съд - шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-196/29.06.2021г. на управителя на НЗОК, с която поради неспазване на изискванията за налично и техническо изправно медицинско оборудване и обзавеждане, на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в размер на 150лв. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 20, ал. 2 и чл. 103 НРД за медицински дейности 2020-2022 г. и приложение 9 към него. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира за установено, че между Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Слава ЕООД и НЗОК е сключен договор 041124/10.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Със заповед РД-25-259/26.04.2021г., издадена от управителя на НЗОК е възложено извършването на първична, пълна проверка на лечебно заведение, със срок от 10.05.2021г. до 14.05.2021г. Проверката е завършила с изготвянето на Протокол РЗ-25-259-І от дата 12.05.2021г. В него е констатирано нарушение на извикванията за наличието и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, изискуемо по приложение 9 към НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г., както следва: от частта Лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф и лекарска чанта на общопрактикуващ лекар в лечебните заведения за извънболнична помощ съгласно Приложение 9 към НРД 2020-2022 г.; липсва лекарствен продукт от първа необходимост Епинефрин с код С03, Спазмолитици с код А03, Антихипертензивни с код С02; от частта Инструментариум и консумативи съгласно приложение 9 към НРД 2020-2022 г.; Тест ленти за урина, опаковка са с изтекъл срок на годност (годни до м. 01.2021г.). По отношение на нарушението, което е прието за едно, е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от 150 лв. (сто и петдесет лева) Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че по отношение на констатираното нарушение е следвало да бъде направена и преценка за маловажност по смисъла на § 1, т. 4. 1, б.б от ДР на НРД за медицински дейности 2020-2022 г. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.), в относимата редакция към датата на издаване на заповедта Съдържащото се в цитираната разпоредба определение на маловажните случаи касае изчерпателно изброени хипотези във връзка с чл. 408, ал. 4 от НРД за медицински дейности 2020 - 2022 г. и сред тях попада б.б - липса на някои от посочените в Приложение 9 консумативи. Формиран е решаващ мотив, съобразно който при липса на такава преценка, наложената със заповедта санкция финансова неустойка за допуснатото нарушение, не е определена правилно в предвидения в НРД за медицински дейности 2020-2022 г. минимален размер, при което се явява несъобразена с тежестта на констатираното нарушение. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство, Административен съд Велико Търново събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. По делото пред касационната инстанция не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и характера на установеното нарушение. Спорен от правна страна е въпросът относно законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд изменение на заповедта за налагане на санкции, с което е намален размера на наложената финансова неустойка от 150 лв. (сто и петдесет лева) на 50 лв. (петдесет лева). При правилно приложение на материалния закон, административният съд формира извод, че санкцията за посоченото нарушение следва да се намали, тъй като в процесната заповед липсва конкретна обосновка относно наложения по-висок от минималния размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД 20202022 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. След като липсва преценката по чл. 413 НРД за МД за 2020 2022 г., то наложената санкция в по-голям размер от минималния е необоснована. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка" представлява проверка за законосъобразност на акта. С оглед на дефинираната в чл. 72, ал. 1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно който административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват, наложената санкция с процесната заповед, на основание чл. 172, ал. 2 АПК правилно е намалена от първоинстанционния съд. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана както следва: Решение 3592 от 14.04.2022 г. по адм. д. 10917/2021 г., Решение 1352 от 14.02.2022 г. по адм. д. 11962/2021 г., Решение 4162 от 3.05.2022 г. по адм. д. 840/2022 г., Решение 15288 от 10.12.2020 г. по адм. д. 6670/2020 г., Решение 1651/06.02.2019 г. по адм. дело 3536/2018 г.; Решение 2376/19.02.2019 г. по адм. дело 4148/2018 г.; Решение 16710/09.12.2019 г. по адм. дело 4473/ 2019 г. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции, обхващаща преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, от страна на ответника по касация, е основателно и следва да бъде уважено в размер от 400. 00 лева (четиристотин лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване (списък за разноските по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и пълномощно). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,